Папа Франциск: Марсилия е послание за Европа
Светла Чалъкова - Ватикана
В срещата си лице в лице с френския президент Еманюел Макрон папа Франциск не е говорил за закона за евтаназията, който френският парламент се готви да гласува и, който наистина щеше да бъде гласуван, ако не беше посещението на папата. Но по този въпрос папата е говорил с Макрон преди това, при посещението на президентът във Ватикана на 24 октомври 2022 г., когато законът все още беше в процес на обсъждане, и ясно му е казал: „Не можем да си играем с живота“.
Това разкри папа Франциск, стимулиран от въпросите на журналистите, на връщане от Марсилия. Само три въпроса - полетът е по-малко от два часа - но темите са различни: евтаназията е проблемът във Франция и вижда епископите в челните редици и е може би най-новата тема. Папата обаче говори и за миграциите, като каза, че неговият десетгодишен ангажимент, започнал на Лампедуза, „не се е провалил“, защото сега „има повече информираност“. Той каза, че има „известно разочарование“, от трудностите срещнати при посредничеството за мир в Украйна и подчерта, че украинският народ е този, който ще заплати за неуспехите в помощта. Той подчерта красотата на интеграционния модел на Марсилия, истинска мозайка, „Пристанище, което е послание“.
Но нека вървим по ред. На първо място мигрантският въпрос. Първото пътуване на папата преди десет години беше до Лампедуза. Ако след десет години е необходимо все още да се повтори същото послание, тогава дали папата се е провалил?
Не – отговори Франциск - по-скоро се продължи бавно и днес поне „има съзнание относно миграционния проблем“. Има случаи, добави той, които са „лоши, когато мигрантите се връщат обратно като топки за пинг-понг и попадат в концентрационни лагери, те завършват по-зле от преди“. Мигрантите „страдат не само защото трябва да напуснат страните си, но те страдат, защото това е царство на терор. Те са роби“.
Папа Франциск повтори, че мигрантите трябва да бъдат „приемани, придружавани, насърчавани и интегрирани“, ако не могат да бъдат интегрирани в страната на пристигане, те трябва да бъдат интегрирани в страната, от която идват, за да не ги оставим да попаднат в ръцете на трафикантите. В тази връзка папата припомни, че е поканил Лука Казарини, антиглобалния активист, сега ръководител на SOS Mediteranée, на Синода и оставя да се разбере, че иска този глас да бъде представен в Синода, също защото „сега нещата са се подобрили, но преди нещата не се знаеха, не се казваше истината“, и затова „този призив е като вик: да внимаваме, да направим нещо“.
Оттук и втория въпрос за евтаназията във Франция, спорен закон, срещу който няколко пъти се противопоставиха епископите. Папа Франциск сподели, че е казал на Макрон, че „не може да си играем с живота, нито в началото, нито в края“, също защото има риск да се навлезе в политиката на не-болка, да се има една „хуманистична евтаназия“, малко подобно на това, което се случва в книгата – цитирана няколко пъти от папа Франциск – „Господарят на света“ от Бенсън, където, каза папа Франциск, „в крайна сметка всички различия и цялата болка се премахват и евтаназията е едно от тези неща“.
Папата предупреди срещу „идеологическите колонизации, които съсипват човешкия живот, които противоречат на човешкия живот“, до такава степен, че днес „животът на бабите и дядовците се заличава, докато човешкото богатство се крие в диалога между внуци и баби и дядовци“. Затова през октомври папата е казал на френския президент, че „човек не може да си играе с живота, че законът е да не се оставя детето да расте в утробата на майката, законът за евтаназията при болест и старост... Не казвам че е въпрос на вяра, но е човешко нещо“.
И накрая въпросът за Украйна след мисията на кардинал Дзупи. Папа Франциск каза, че „има известно разочарование“, че Държавният секретариат и мисията на кардинал Дзупи са направили всичко възможно, че са направени стъпки за връщането на децата, но че в крайна сметка тази война“ някак си се интересува не само от руско-украинския проблем, но и от продажбата на оръжия“.
Папата подчерта, че инвестициите в оръжия „са фабрики за смърт“ и се фокусира върху мъченичеството на мъчениците, като се позовава на драмата на Гладомора (опитът за унищожение на украинския народ чрез глад, причинен по заповед на Сталин) която тази година ще отбележи деветдесетата си годишнина и призовава „да не се играе с мъченичеството на този народ“.
В същото време папа Франциск изтъкна, че във войната „реалното е възможното“, че трябва да се постигне евентуално споразумение и сподели, че е видял, как „някои страни се въздържат, не предават оръжията си и започват процес, в който мъченик със сигурност ще бъде украинският народ и това е нещо лошо“.
След това папа Франциск се фокусира върху пътуването си в Марсилия „цивилизация на много култури“, „пристанище на мигранти“, където различните религиозни изповедания „съжителстват“ в това, което папата определя като „култура на помощта, творческа мозайка“.
„Тази култура изгражда съжителството! Марсилия е пристанище, което е послание“, казва папа Франциск. Защото Марсилия „приема и уважава и създава синтез, без да отрича идентичностите“ и това го прави модел.
И накрая мигрантският въпрос. „Има пет държави, които страдат от много мигранти – казва папата – но в някои страни има празни, мисля за конкретен случай, че знам къде живеят двайсетина възрастни хора и нищо повече. Дано тези села да направят опит да се интегрират! Имаме нужда от работна сила. Европа има нужда от това!“.
Папа Франциск заключи: „Добре организираните миграции са богатство. Нека мислим за тази миграционна политика като за ползотворна и много ще ни помогне“.