Папата след визитата в Монголия: Да разширим погледа и сърцата си

Адриана Мазоти – Димитър Ганчев - Ватикана

„Спомням си с радост местната Църква и монголския народ: благороден и мъдър, който ми показа толкова много сърдечност и обич“. Това са думите, с които папа Франциск започна катехезисът тази сряда, в центъра на който бе апостолическото пътуване до Монголия от 31 август до 4 септември.

„Господ отговори на Самуил: „Не гледай на вида му или на високия му ръст. Отхвърлих го, защото не е важно какво вижда човек: всъщност човек вижда външния вид, но Господ вижда сърцето. (1 Царе 16:6-7)”

Господ търси простотата на сърцето

Описвайки най-значимите моменти, но преди всичко изпитаните чувства и размишленията, породени от монголската действителност, папата обясни причината за избора си да се отправи толкова далеч, за да се срещне с едно малко „стадо“. Точно там човек може да намери „знаците на Божието присъствие", каза папата.  Всъщност Господ не гледа на външния вид, а на простотата на сърцето на онези, които искат да Го обичат без показност и шум:

Имах благодатта да срещна в Монголия една смирена Църква, но щастлива Църква, която е в сърцето на Бог, и мога да ви свидетелствам за тяхната радост да бъдат дори за няколко дни и в центъра на Църквата.

Малка, но истински католическа общност

Франциск подчертава как тази Църква се е родила само преди 30 години благодарение на апостолската ревност на някои мисионери от различни нации, които „не са отишли ​​там, за да прозелитизират“, а са успели да дадат живот на „единна и истински католическа общност“. Папата посочи общността като олицетворение на съборността, която той определи като „въплътена универсалност, която улавя доброто там, където живее, и служи на хората, с които живее“. Нейният отличителен знак е „служение на Господа и на братята".

Църквата в Монголия е родена в резултат на милосърдието, което е най-доброто свидетелство за вярата.

Папата припомни, че по време на посещението си той благослови и откри в Улан Батор благотворителната  структура „Дом на милосърдието“:

Дом, който е визитната картичка на тези християни, но който призовава всяка от нашите общности да бъде дом на милосърдието, това е открито място, гостоприемно място, където страданията на всеки могат да влязат в контакт без срам с милостта на Бог, който повдига и лекува. Това е свидетелството на Монголската църква с мисионери от различни страни, които се чувстват единни с хората, щастливи да им служат и да открият красотите, които вече съществуват.

Умението да разпознаваш доброто

В Монголия папата насърчи хармонията и религиозната свобода, вдъхновен от вековното наследство на мъдростта на монголските религиозни традиции. Франциск припомни междурелигиозната и икуменическа среща в неделя, 3 септември, където се събраха местни религиозни лидери. Сред тях представители на будизма, доминиращата религия в страната. „Монголия има голяма будистка традиция, с много хора, които мълчаливо живеят своята религиозност по искрен и радикален начин“.

Франциск сравни тези религиозни традиции със семена, които „по скрит начин карат градината на света да покълне, докато ние обикновено чуваме само звука на падащи дървета!“. Вместо да обръщаме внимание на „падащите дървета“, нека видим „гората, която расте всеки ден (...) в тишина“, призова папата.

Важно да умеем да виждаме и разпознаваме доброто във всеки. Често оценяваме другите само дотолкова, доколкото отговарят на нашите представи, но трябва да виждаме доброто. Ето защо е важно, както прави монголският народ, да гледаме нагоре, към светлината на доброто.

Да разширим погледа и сърцето си

Папата завърши, като сподели: „Бях в сърцето на Азия и това ми се отрази добре“. Добре е да погледнем този континент от който има толкова много да научим и който може да ни помогне да погледнем нещата от друга гледна точка:

За мен беше добре да се запозная с монголския народ, който пази своите корени и традиции, уважава старейшините си и живее в хармония с околната среда: те са хора, които гледат небето и усещат дъха на творението. Мислейки за безкрайните и тихи простори на Монголия, нека се оставим да бъдем стимулирани от необходимостта да разширим границите на нашия поглед; да гледаме широко и нагоре, за да не попаднем в плен на малките неща. Нека разширим границите на погледа, за да може да видим доброто, което съществува в другите и е способно да разшири хоризонтите и сърцето ни,  за да бъдем близо до всеки човек и всяка цивилизация.