Папата: Средиземно море да бъде мозайка от цивилизации и надежда

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Нека Средиземно море да възвърне своето призвание: да бъде лаборатория на цивилизации и мир“. Това е целта на инициативата „Средиземноморски срещи“, която се проведе в Марсилия от 17 до 24 септември и за която папата бе на двудневно посещение във френския град. Мечта и предизвикателство бяха думите на папа Франциск, казани на общата аудиенция на площад Свети Петър, когато той говори за преживяваното в Марсилия. Папата отново се спря на един от най-неотложните въпроси, които той взима присърце: от една страна, достойнството на мигрантите и бежанците, от друга страна, задължението днес да избираме „между безразличието и братството“.

Средиземноморието, място на среща

Символът на тези две реалности е морето, на което имат излаз различни страни и континенти, то понякога е опасно, но то открай време съхранява „житейски ценности“:

Знаем, че Средиземноморието е люлка на цивилизацията, а люлката е за живот! Недопустимо е тя да се превърне в гробница, нито дори в място на конфликт. Не. Средиземно море е най-голямата противоположност на сблъсъка между цивилизациите, на войната, на трафика на хора. То е точно обратното, защото Средиземно море свързва Африка, Азия и Европа; север и юг, изток и запад; хора и култури, народи и езици, философии и религии.

От Марсилия, човешки поглед към действителността и надеждата

От единия бряг на Средиземно море, каза папата, един ден дойде Благата вест за Исус, чиято реализация „не става с магия и не става веднъж завинаги“, а е „плод на пътуване, в което всяко поколение е призовано да измине известно разстояние". След това папата се спря на срещите в Марсилия, проява, която не е изолирана, „а е стъпка напред по определен маршрут“ и като направи равносметка, папата посочи, че от тази среща можа да се открие един „човешки“ поглед за Средиземноморието, т.е. „не идеологически, не стратегически, не политически коректен“, а поглед, отправен към реалността, свеждайки всяко нещо до стойността на човешкото достойнство, което има превес над всичко, а след това и поглед на „надежда“:

Това днес е много изненадващо: когато слушаш свидетелите, които са преминали през нечовешки ситуации или които са ги споделили и именно у тях откриваш „съкровени мисли за надежда“. Това е и поглед на братство. Братя и сестри, тази надежда, това братство, не трябва да се „изпарява“, не, напротив, трябва да се организира, да се конкретизира в дългосрочни, средносрочни и краткосрочни действия. За да могат хората напълно достойно да могат да избират дали да емигрират или да не емигрират. Средиземноморието трябва да бъде послание на надежда.

Трябва да се възвърне надеждата на Европа

Но има и допълнителен аспект: не само мигрантите или търсещите убежище се нуждаят от надежда, нашите европейски общества и особено новите поколения също имат нужда от нея.

Млади хора, лишени от надежда, затворени в личния си живот, притеснени от справянето със своята несигурност, как да могат те да се отворят за срещата и за споделянето? Нашите общества, толкова често боледуващи от индивидуализъм, консуматорство и напразно бягство от действителността, имат нужда да се отворят, да поемат кислород за душата и духа, и тогава ще могат да погледнат на кризата като на възможност и да се справят с нея по положителен начин.

Да си възвърнем увлечението и ентусиазма

Папата завърши своята катехизисна беседа, като произнесе две думи, за които каза, че ги е открил в Марсилия: „увлечение“ и „ентусиазъм“. От това се нуждае Европа, твърди още папата и поверява „пътя на народите от Средиземноморието“ на Дева Мария, почитана от жителите на Марсилия като Нотр Дам дьо ла Гард, така че този регион да може наистина да реализира своето призвание: да бъде „мозайка от цивилизации и надежда".

Към поляците: не забравяйте вашите братя и сестри от Украйна

Накрай папа Франциск, като поздрави полските поклонници, припомни, че миналата неделя бе отбелязан Световния ден на мигрантите и бежанците, именно на тема: „Свободни да избираме дали да емигрираме или да останем“. „Не забравяйте вашите братя и сестри в Украйна“, каза папата, „принудени да напуснат родината си, измъчена от войната, които търсят помощ, убежище и благоволение във вашата страна“. И препоръча: „Покажете им евангелското гостоприемство“.