Шепот в тишината на степта
Андреа Торниели
В думите, които папа Франциск отправи към Църквата на Монголия, малка по брой, но голяма по милосърдие, се откриват ценни идеи, полезни далеч отвъд границите на тази земя, където погледът се губи в хоризонта на степите. На тази все още зараждаща се Църква, наследникът на Петър припомни какво е мисията, тоест „посвещаване живота на евангелието“. Той посочи, че именно защото „нежността на Божията любов е била изпитана в човешкия живот“, онзи „Бог, който стана видим, докосваем, срещан в Исус“, добра вест, предназначена за всички народи, Църквата „не може да престане да разнася“ това съобщение , „въплъщавайки го в живота и „нашепвайки“ го на сърцата на хората и културите“.
Особено вълнуваща е представата за „шепнене на сърцето”. Християнството не се е разпространило чрез шумни културни битки или с прокламации; нито, от друга страна, чрез приспособяването на онази буржоазна религия, състояща се от ритуали, традиции и спокоен живот, още на времето разобличена от Шарл Пеги. То е възвестяване, което да се свидетелства преди всичко с начина на живот и по този начин да се прошепва в сърцата на хора и култури. Глаголът „шепна“ припомня онзи пасаж от Първа книга на царете, в който Бог не се явява на пророк Илия при „земетръс или огън“, а в „полъха на тихия вятър“ (3 Цар., 19-12)
Само отзвукът на свидетелството може да привлече истински. Неслучайно Фридрих Ницше упреква така християните на своето време: „поради вашата вяра вашите лица винаги са били по-вредни от нашите основания!“.
Привилегированият път на свидетелството, както се вижда въплътено в реалността на малката Църква на Монголия, е милосърдието. Франциск призова католиците от тази страна винаги да остават свързани с лицето на Исус, за да се връщат винаги и отново към онзи първоначален поглед, от който се поражда всичко. Защото в противен случай дори пасторският ангажимент „рискува да стане безплодно предоставяне на услуги, в редуване на действия по задължение, които в крайна сметка вече не предават нищо“.
След това папата подчерта, че Назарянинът, като изпраща своите ученици на мисия, не ги изпраща „да разпространяват политическа мисъл, а да свидетелстват с живота си новото на връзката с неговия Отец, станал „Отче наш“ , като по този начин задейства конкретно братство с всеки народ“. Следователно Църквата, родена от това поръчение, е бедна, не разчита на собствените си ресурси, структури и привилегии, не се нуждае от патерицата на властта, а „се базира единствено на истинската вяра, на обезоръжената и обезоръжаваща сила на Възкръсналия, способна да облекчава страданията на раненото човечество“. Папата добави, че затова правителствата и светските институции „няма защо да се страхуват от евангелизаторската дейност на Църквата, защото тя няма политическа програма, която да следва, а познава само смирената сила на Божията благодат и Словото на милосърдието и истината, в състояние да насърчава доброто за всички“. Показателни думи не само за страна като Монголия, където уважението към различните религии има вековна традиция, но и за нейните големи „съседи“.
man /VatNews
