Папата: мечтаем за Църква, която приема, служи, обича, прощава

Салваторе Чернуцио – Маня Кавалджиева – Ватикана

Служение за всички, служение за последните. Църква, която приема, която е „врата“, отворена за всички и която е „пристан“ на милосърдие. Църква, която не изисква оценка за „примерно поведение“, в която Бог е на първо място и с Него онези, които Той предпочита: бедните, слабите, жертвите на „жестокостите“ на войната, мигрантите, хората, които светът експлоатира „зад красиви думи и убедителни обещания“

Тежък грях е да се експлоатират най-слабите, тежък грях, който разрушава братството и унищожава обществото.

По-синодална и мисионерска Църква

Папа Франциск отслужи литургията за закриването на XVI Общо събрание на Синода за синодалността, което видя кардинали, епископи, миряни мъже и жени, мъже и жени монаси, експерти и братя и сестри от други християнски изповедания, събрани във Ватикана от 4 октомври. Във Ватиканската базилика присъстваха около 5 хиляди вярващи, за да участват в церемонията по приключването на четириседмичната работа на Синода. През това време, посочи Франциск в проповедта си, можахме да „открием красотата на братството“, „изслушвахме се взаимно“ и преди всичко, „в богатото разнообразие от нашите истории и нашата чувствителност, ние се вслушвахме в Светия Дух".

Днес не виждаме цялостния резултат на този процес, но с далновидност можем да гледаме към хоризонта, който се открива пред нас: Господ ще ни води и ще ни помогне да бъдем по-синодална и мисионерска Църква, която обожава Бога и служи на жените и на мъжете на нашето време, като излиза и разнася на всички утешителната радост на Евангелието.

Бог на първо място

Служение и възвестяване, но също и приемане, възхвала, обич. Преди всичко „да обичаме“, каза папата в своето размишление, изпълнено с цитати от кардинал Мартини и свети Йоан Златоуст, защото „любовта“ е първата заповед, „движещият център“, „вдъхновяващият принцип“. „Не нашите стратегии, нито човешките пресмятания, нито светската мода“, не „идолопоклонничеството“, които изглежда, че предлагат живот, но вместо това искат живот в замяна: „Да обичаш Бога с целия си живот и да обичаш ближния като себе си“, посочи папата, „това е принципът и базата, от които всичко тръгва и започва отново".

Идолопоклонничеството поробва

Но как да изразим този порив на любов? Преди всичко с възхвалата, първият отговор на „безкористната и изненадваща" Божия любов. Наистина, обожанието означава да признаем, че Бог „е смисълът на живота". Възхвалявайки Го, ние откриваме, че сме свободни. Затова любовта към Господа в Писанието се свързва с борбата срещу всяко идолопоклонничество.

Тези, които възхваляват Бога, отричат идолите, защото докато Бог освобождава, идолите поробват. Те ни подмамват и никога не осъществяват това, което обещават, защото са дело на човешките ръце.

Папата посочи, че „винаги трябва да се борим срещу идолопоклонничеството; светското, което често произлиза от личната суета, като силното желание за успех, себеутвърждаването на всяка цена, алчност за пари (дяволът влиза през джобовете, да не забравяме това),  привлекателността на кариеризма; но също и онова идолопоклонничество, замаскирано като духовност: моите религиозни идеи, моето пастирско умение...”. папата насърчи „да бъдем бдителни, за да не стана така, че да поставим себе си в центъра, вместо Него“. И „нека се върнем към възхвалата“

Нека Църквата да възхвалява: във всяка епархия, във всяка енория, във всяка общност, нека се възхвалява Господ! Защото само така ще се обръщаме към Исус, а не към себе си...

Няма религиозен опит, глух за човешкия вик

Вторият глагол, който папата посочи, е „да служим“, тоест да обичаме Бог и ближния. „Не съществува истински религиозен опит, глух за човешкия вик. Няма Божия любов без участие в грижата за ближния, в противен случай има риск от фарисейство“, каза Светият Отец.

Може наистина да имаме много хубави идеи за реформиране на Църквата, но нека помним: да възхваляваме Бог и да обичаме братята с Неговата любов, това е великата и постоянна реформа

Жертви на войната, мигранти, бедни, уязвими

Следователно, „Църква в служение“, това желае Наследникът на Петър, Църква, която „мие нозете на нараненото човечество, придружава пътя на уязвимите, слабите и изоставените, помага с нежност на най-бедните“ .

Мислите са насочени „към онези, които са жертва на жестокостите на войната; към страданията на мигрантите, към скритата болка на онези, които се оказват сами и в положение на бедност; към смазаните от тежестта на живота; към тези, които вече нямат сълзи, към тези, които нямат глас". И „мисля, добави папата,  „колко пъти, зад хубави думи и убедителни обещания, се улесняват форми на експлоатация или не се прави нищо, за да бъдат предотвратени“. Това е грях, тежък грях.

Ние, ученици на Исус, искаме да донесем на света друг квас, този на Евангелието: Бог на първо място и заедно с Него онези, които Той предпочита, бедните и слабите

Църквата служи на последните

„Тази е, братя и сестри, Църквата, за която сме призовани да мечтаем: Църква, която служи на всички, служи на последните“, повтори Франциск. Църква, която „приема, служи, обича, прощава“. Следователно Църква „по-синодална и мисионерска“. Оттук и благодарността към всички, които участваха в асамблеята, „за всичко това, което направихте и продължавате да правите в Синода“, както и „за извървения заедно път, за изслушването и за диалога“. И заедно с благодарността е и пожеланието „да можем да растем в преклонение пред Бога и в служение на ближния“.

Напред, с радост!