Ангел Господен: доверието в Бог освобождава
Чечилия Сепия – Маня Кавалджиева – Ватикана
След като сподели евхаристийната трапеза с бедните, събрани в базиликата Свети Петър и мислено с всички бедни и нуждаещи се по света, през Световния ден, посветен на всички тях, преди да произнесе неделната молитва пред над 20 хиляди поклонници, папа Франциск коментира притчата за талантите, в която, посочи той, се виждат два начина за приближаване към Бог: единият със страх, който парализира нашите действия и нашата мисия, и ни прави роби, другият с доверие, което ни кара да бъдем смели, побеждаващи, активни и творчески в правенето на добро.
Погрешната представа за Бог
Този, който скрива в земята получения талант, не се доверява нито на господаря, нито на себе си, има далечна и погрешна представа за Бога:
Той не вижда уважението и доверието, които господарят има в него, а вижда само действията на господар, който изисква повече, отколкото дава, на съдия. Това е неговата представа за Бог: не може да повярва в Неговата доброта. Затова се възпира и не се включва в мисията, която му е дадена.
Да се действа свободно и с доверие
Докато другите слуги, на които господарят поверява имота си, се доверяват, успяват да инвестират и дори удвояват получените таланти, приемайки риска да се осмелят.
Те от самото начало не знаят дали всичко ще върви добре: проучват, виждат възможностите и разумно търсят най-доброто, приемат риска да се осмелят. Така те имат смелостта да действат свободно, креативно, създавайки ново богатство.
Папата посочи, че страх и доверие, това е кръстопътят, който е налице всеки път, въпреки това изборът на християнина е лесен: да се довери на Отца, който винаги обича чедата си.
Нека помним: страхът парализира, доверието освобождава. И това важи и при възпитанието на децата. И нека се запитаме: „Вярвам ли, че Бог е Отец и ми поверява дарове, защото ми се доверява? И аз, доверявам ли Му се до такава степен, че да се осмеля, без да се обезкуражавам, дори когато резултатите не са нито сигурни, нито очевидни? Казвам ли всеки ден в молитвата „Господи, вярвам в Теб, дай ми сила да продължа напред: вярвам в Теб, в нещата, които Ти ми даде. Кажи ми как, как да продължавам напред..."
Църквата трябва да помага за насърчаване на доверието
Дори когато сме изправени пред несигурни и неочевидни резултати, пред трудни ситуации в живота, папата призова да „инвестираме“ в Христос, без да се оставяме да ни парализира несигурността. Сред въпросите, които папата зададе в края на катехизисната си беседа и върху които ни кара да размишляваме, един по-специално е за Църквата:
Като Църква: насърчаваме ли атмосфера на доверие и взаимно уважение в нашата среда, което да ни помага да вървим напред заедно, което да освобождава хората и да стимулира у всички творчеството на любовта? Нека помислим за това. И нека Дева Мария ни помогне да преодолеем страха, никога да не се страхуваме от Бога! Почитание да, страх не.
