Папата: да превърнем живота си в дар на любов към другите

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Бедността е скандал, на който трябва да отговорим, като следваме посланието на Евангелието, което казва на християните „да употребяват милосърдието“, да споделят хляба, да умножават любовта. Папа Франциск, в проповедта си на литургията за седмия Световен ден на бедните, проведена в базилика Свети Петър, отправи своя апел да се реагира срещу многото форми на бедност, борейки се с егоизма. „Да не заравяме благата Господни“, бе насърчението на папата, защото „ще ни бъде потърсена сметка за тях“.

Затова нека помислим за многобройната материална бедност, за културната бедност, за духовната бедност на нашия свят, нека помислим за наранените съществувания, които населяват нашите градове, за бедните, които са станали невидими, чийто вик на болка е задушен от общото безразличие на общество, заето и разсеяно. Когато мислим за бедността, трябва да забравим стеснението, бедността е срамежлива, тя се крие, ние трябва да отидем и да я търсим, със смелост. Нека помислим за онези, които са потиснати, уморени, маргинализирани, за жертвите на войните и за другите, които напускат земята си, рискувайки живота си; за хората, които са без хляб, без работа и без надежда. Толкова много ежедневни бедности, а те не са две, не са три, те са множество, бедните са множество.

Да бъдем дар или да живеем в егоизъм

Папата се обърна към петте хиляди души, изпълнили базиликата, мнозинството от които хора, страдащи от бедност всеки ден, лишени от достойнство и основните средства за препитание. И пред това „множество бедни“, папа Франциск ни призова да действаме, следвайки „притчата за талантите“, предлагайки два пътя, които да следваме, първият е „пътуването на Исус“. Така, както човекът, който извиква слугите си и им предава имота си, преди да замине, Христос, преди да се върне при Отца, дава на хората даровете на Светия Дух, за да могат те да продължат „Неговото дело по света“, следвайки „лична мисия", поверена от Господ  „в ежедневието, в обществото и в Църквата". Исус, каза папата, не е запазил за себе си богатството, получено от Отца, а е живял „в полза на“ хората и именно това е „вдъхновявало пътуването му по света, преди да се завърне при Отца“. Притчата също така разказва, че след като се е завърнал, господарят на тези слуги „им е поискал сметка“ и това води до втория път: „пътуването на нашия живот“, обясни папата, това, което извършват хората, за да стигнат до среща с Исус, за да бъдат въведени „в радостта на вечния живот“.

Кой път следваме ние в живота си, този на Исус, който направи себе си дар, или пътят на егоизма? Този на отворените ръце към другите, за да даваме, за да дадем себе си, или този на затворените ръце, за да имаме повече и да пазим само себе си? Притчата ни казва, че всеки от нас, според способностите и възможностите си, е получил „талантите". Внимание: нека не се заблуждаваме от общоприетия език: тук не говорим за личните способности, а, както казахме, за благата на Господ, за това, което Христос ни е оставил, завръщайки се при Отца.

Християните трябва да могат да рискуват

Големият „капитал“, оставен от Исус на хората, е „Божията любов, основа на нашия живот и сила на нашето пътуване“, от хората зависи, както е посочено в притчата, да изберат какво да правят с него .

Можем да умножим това, което сме получили, превръщайки живота си в дар на любов към другите, или можем да живеем, блокирани от фалшив Божи образ и поради страх, да скрием под земята съкровището, което сме получили, мислейки само за себе си, като не се вълнуваме от нищо друго, освен от нашите удобства и интереси, без да се ангажираме.

И папа Франциск зададе „ясен въпрос“ на вярващите:

Въпросът, който задавам е следният: рискувам ли живота си? рискувам ли със силата на вярата си? Аз, като християнин, като християнка, рискувам ли, или се затварям в себе си от страх или от малодушие?

Вярата не се живее под земята

Притчата за талантите, е указанието на Франциск към вярващите, тя „е предупреждение, за да проверим с какъв дух посрещаме пътуването на живота“. Хората, които са „получили от Господ дара на Неговата любов“, са призовани „да станат дар за другите“, защото „ако не умножаваме любовта около себе си, животът угасва в мрак; ако не употребим получените таланти, съществуването завършва под земята, т.е. сякаш вече сме мъртви”.

Братя и сестри, колко християни са „заровени“, колко християни живеят вярата си, сякаш живеят под земята.

Християните са призовани да споделят благата, дарени от Исус: Неговата любов, Неговото милосърдие, Неговото състрадание, радост и надежда, така че всеки, „според получения дар и мисията, която му е поверена, да се ангажира „да направи плодотворно милосърдието” и да бъде близо до някой беден човек”.