Ангел Господен: мълчанието и умереността, елементи на християнския живот
Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана
Пустиня и глас. Това са двете понятия, за които папа Франциск говори в своята катехизисна беседа при молитвата Ангел Господен през втората неделя на Адвента. Две понятия – подчерта папата – които изглеждат противоречиви, но които „се обединяват“, защото ако пустинята е „мястото на тишината и на същественото“, гласът е израз на „това, което мислим и носим в сърцето си“, плод на размисъл, направен чрез премахване на излишното:
Мълчанието и умереността – на думите, в употребата на вещите, в медиите и социалните мрежи – не са само „обети“ или добродетели, а съществени елементи на християнския живот.
Да свалим от себе си „това, което е в повече“
Коментирайки днешното Евангелие, в което се говори за Йоан Кръстител, предтеча на Исус (Марк 1,1-8) и го описва като „гласът на викащия в пустинята“ (ст. 3)., папата говори за пустинята като място „на тишината и на същественото, където човек не може да си позволи да се спира върху безполезни неща, а трябва да се концентрира върху това, което е крайно необходимо за живота“.
Наистина в мълчанието и молитвата ние правим място за Исус и се освобождаваме „от празнословието и брътвежите“:
Ето едно винаги актуално напомняне: за да продължаваме по пътя на живота е необходимо да свалим от себе си „това, което е в повече“, защото да живееш добре не означава да се затрупваш с безполезни неща, а да се освободиш от излишното, за да гледаш дълбоко в себе си, за да разбереш това, което е наистина важно за Бог.
Гласът, вслушване в Светия Дух
Папата посочи, че гласът е „инструментът, с който изразяваме това, което мислим и носим в сърцето си“. Затова разбираме, че е твърде свързан с мълчанието, „защото изразява това, което съзрява вътре в нас, вследствие на слушането на онова, което Светият Дух съветва“. „Ако не можем да мълчим“, добави Франциск, „трудно ще можем да кажем нещо разумно; докато колкото по-внимателна е тишината, толкова по-силно е словото“. В крайна сметка това беляза живота на Кръстителя и повлия на другите:
Пророческата сила на неговия глас е свързана с искреността на неговия живот и чистотата на сърцето му.
Да вървим срещу течението
Папата насърчи да се запитаме: „какво място има тишината в моите дни? Дали това е празна тишина, може би потискаща, или пространство за вслушване, за молитва, където да съхраним сърцето си? Животът ми скромен ли е, или е изпълнен с излишни неща?“.
Дори ако това означава да вървим срещу течението, нека оценим тишината, скромността и изслушването. Нека Дева Мария на мълчанието да ни помогне да обичаме пустинята, за да бъдем надеждни гласове, които възвестяват идването на нейния Син.