Крайевски: светът трябва отново да се преклони пред Бог и мирът ще процъфти

Конрад Крайевски

Отидох в Светата земя с вяра и молитва, на тези места, където бушува война, където има омраза, има отмъщение, където един убива друг, където липсва вода, храна, където няма ток. Дори на Рождество Христово, най-свещените за нас дни, боевете не спряха, не спряха да убиват, както в Украйна, така и в Ивицата Газа.

Пристигнах в тази земя с най-сложните оръжия на света, тоест вяра и молитва, които винаги могат да преместят планини и следователно да сложат край на конфликтите... Но защо не е така? Бях на всички места, където е живял Исус, бях в Назарет, във Витлеем, бях на мястото, където е бил разпнат, убит и след това където е възкръснал, тогава се питам: „Господи, защо там няма мир? Ти искаш мира“. Винаги мислих за тази молитва: „Избави ни, Господи, от всички злини, дай мир в наши дни“... Тогава защо не дариш мир в нашите дни?

Много мислих за това, че когато влизаме в Божи гроб трябва да се наведем, почти ни се пречупва гърба, за да можем да влезем. В много църкви, дори във Витлеем, човек трябва да се наведе, трябва да се поклони пред тайнството. Така че мисля, че може би светът е спрял да се покланя пред Бог, че е спрял да живее според логиката на Евангелието, защото е свикнал с логиката на света. Ние, хората, може би сме се поставили на мястото на Бог и искаме да заповядваме, да осъждаме, но го правим без милост, без любов. Може би затова няма мир, защото вече не се прекланяме пред Бог, пред тайната.

Вчера беше празникът на Свети апостол Йоан, който пристигайки на гроба на Исус се навежда, за да може да влезе, за да може да види, че тялото Му го няма, че е възкръснал. Но днес ние вече не се навеждаме, не се покланяме, дори ако вратите тук в Светат земя ни казват, че трябва да го направим, за да разберем тайната на Бог, да разберем Неговата любов, Неговата милост, да живеем според логиката на ученията на Исус, според логиката на Евангелието.

Благодаря на Господ, че изживях тези дни в Светата земя и че започнах да разбирам тайната на Бог. Молитвата „Отче наш“, молитвата, на която Исус ни научи, казва „Да бъде Твоята воля, Господи“, а не моята, защото когато е моята воля, има войни, има много смъртни случаи. „Да дойде Твоето царство“, не нашето, нашето е царството на унищожението. „Да се ​​свети Твоето име“, не моето, когато моето име се осветява, аз съм опасен за другите. След „Отче наш“ свещеникът казва: „Избави ни, Господи, от всички злини, дай мир в нашите дни“. Моята надежда е мирът наистина да процъфти в сърцата на хората.