Папата: защитата и спасяването на мигрантите са основен приоритет

Линда Бордони – Ватикана

В послание към Световния форум за бежанците, който се провежда в Женева, папа Франциск подчертава факта, че разрешаването на тежкото положение на бежанците е споделена отговорност и подчерта поредица от признаци на надежда, които говорят за солидарност, приемане и сътрудничество.

Неговото послание, прочетено от негово име от ватиканския държавен секретар кардинал Пиетро Паролин, беше адресирано до най-голямата световна международна среща за бежанците. Това е форум, предназначен да подпомогне практическото изпълнение на целите, заложени в Глобалния договор за бежанците.

Признаци на надежда

Папата споменава признаците на надежда, които среща всеки ден, изброявайки страните и приемащите общности, които държат границите и сърцата си отворени за приемането на бежанци; онези, които продължават да спасяват животи в морето, и солидарността, предлагана в приемните центрове.

Той също така подкрепя надеждата на мигрантите, „които искат да променят живота си и да допринесат за обществата, в които се преместват; и всеки от нас, който все още смята сътрудничеството за ключово решение на глобалните проблеми.

Свободен избор

Отново подчертавайки правото на всеки човек да избира дали да мигрира или не, папата казва, че „всеки трябва да има възможност да живее достоен живот в собствената си страна“.

Той осъжда това, което вижда като „известна регресия“ в това отношение, отбелязвайки, че „днес близо 114 милиона души са принудително разселени, много вътрешно, поради конфликти, насилие и преследване, включително въз основа на религиозни вярвания, както и на последици от изменението на климата.

Неадекватни глобални реакции

Папата отбелязва, че причините за миграцията стават все по-сложни, „но нашите отговори не са адекватни на тези възникващи и неотложни предизвикателства“.

„В резултат на това продължаваме да скърбим за безбройните животи, изгубени на сушата и в морето, докато търсят защита или бягат от безнадеждно бъдеще“, казва той.

Защита и спасяване на човешки животи

Светият отец повтаря твърдото си убеждение, че „защитата и спасяването на човешки животи трябва да остане наш първостепенен приоритет“.

В свят, затрупан с изобилие от новини и статистики – продължава той – „често забравяме, че зад тези цифри има човешки лица, всяко със собствена история и страдание“.

„Всяка цифра представлява един от нашите братя и сестри, които се нуждаят от помощ“, казва той.

Не“ на рисковите репатрирания

Позовавайки се на „принципа, че безопасното и доброволно репатриране на онези, които са принудени да избягат, трябва да се спазва стриктно“, папа Франциск казва: „Никой не трябва да бъде репатриран в страна, където може да се сблъска с тежки нарушения на човешките права или дори със смърт“.

Обратно, „всички ние сме призовани да създаваме общности, които са готови и отворени да приемат, насърчават, придружават и интегрират тези, които чукат на вратите ни“.

За тази цел той продължава: „Трябва да признаем, че да си бежанец не трябва да бъде просто предоставяне на статут, а признание на пълното човешко достойнство, дадено от Бог“.

„Като членове на едно и също човешко семейство, всеки човек заслужава място, което да нарече дом. Това означава храна, достъп до здравеопазване и образование и достоен труд“, казва той.

Това също означава, продължи той, да има място, където човек е „разбран и приобщен, обичан и обгрижван“, и където може да участва и да допринесе.

Лица с права и задължения

Отстоявайки факта, че бежанците са „лица с права и задължения, а не просто обекти на помощ“, папата казва, че не трябва да им се „отказва ново начало“ и трябва да им бъде позволено да използват своите таланти и умения като ресурс за приемните общности.

„Само чрез приобщаването на бежанците като част от решението те могат да процъфтяват като човешки същества и да посеят семената си на мястото, където живеят“, казва той.

Решаващ момент

Папа Франциск завършва, отбелязвайки, че се намираме в решаващ момент и сме призовани да изберем „или културата на човечеството и братството, или културата на безразличието“.

Решението е жизненоважно, казва той, тъй като „историята ни предизвиква да направим скок на съвестта си, за да предотвратим корабокрушението на цивилизацията“, и изразява надеждата си, че този Световен форум ще даде пример за мултилатерализъм, който е от значение за нашите времена.

„Затова искрено се надявам, че този форум ще работи за съживяване както на „духа“, така и на „визията“ на Конвенцията за бежанците от 1951 г.“, казва той, „като в същото време се възползва от възможността да потвърди отново принципите на братството, солидарността и забраната за връщане чрез по-голямо международно сътрудничество и по този начин споделяне на тежестта“.

svt/ vatn