Папа Франциск: „Мирът е отговорност на всички нас“
Линда Бордони - Ватикана
„Блажени са миротворците“: това припомни папа Франциск в приветствието си към разширеното „дипломатическо семейство“ във Ватикана, като благодари на посланиците за усилията им да поддържат добрите отношения между Светия престол и съответните им страни.
Папата насочи веднага вниманието на присъстващите върху централната тема на своето слово – Мирът – който според него е преди всичко дар от Бог, защото Той е този, Който ни остави Своя мир, „но това е и отговорност, възложена на всички нас“.
Изразявайки дълбока загриженост относно ескалиращите конфликти в световен мащаб, папата описа сегашното състояние на нещата като „трета световна война, водена на части“ и открито се обърна към конкретни геополитически кризи.
Израел и Палестина
Припомняйки продължаващата война между Израел и Хамас, Светият отец осъди нападението на 7 октомври срещу израелския народ.
„Отново осъждам този акт и всеки случай на тероризъм и екстремизъм. Това не е начинът за разрешаване на спорове между народите; тези спорове само се влошават и причиняват страдание на всички“, каза той.
И осъждайки последвалия военен отговор на този акт, който доведе до пълномащабна война в Газа, където бяха убити над 22 000 души и милиони бяпа ранени и разселени, папата осъди факта, който „провокира силен израелски военен отговор в Газа, довел де до смъртта на десетки хиляди палестинци, главно цивилни, включително много млади хора и деца, и причини изключително тежка хуманитарна криза и невъобразими страдания“
Така той призова за незабавно прекратяване на огъня, освобождаване на заложниците и достъп на хуманитарна помощ за палестинския народ.
Той също така повтори подкрепата си за решението за две държави, както и „международно гарантиран специален статут за град Йерусалим, целящ траен мир и сигурност“.
Сирия, Ливан, Мианмар
Папата изрази загриженост за дестабилизиращата ситуация в целия регион, който очевидно е дестабилизиран от настоящия конфликт в Газа.
По-специално той насочи вниманието си към народа на Сирия, който „живее в ситуация на икономическа и политическа нестабилност, влошена от земетресението през февруари миналата година“.
Той призова международната общност „да насърчи участващите страни да започнат конструктивен и сериозен диалог и да търсят нови решения, така че сирийският народ да не страда повече в резултат на международните санкции“.
Изразявайки „дълбока скръб за милионите сирийски бежанци, които все още присъстват в съседни страни като Йордания и Ливан“, папата не пропусна да спомене тежкото положение на рохингите в Мианмар, призовавайки „да бъдат положени всички усилия, за да се предложи надежда на тази земя и достойно бъдеще за нейните млади хора (...), като не се пренебрегва извънредната хуманитарна ситуация, която рохингите продължават да изпитват“.
Русия и Украйна, Армения и Азербайджан
Повтаряйки своята гледна точка за трета световна война, водена на части, папата припомни почти двугодишната широкомащабна война, водена от Русия срещу Украйна, която доведе до „голям брой жертви и масивни разрушения“ и ситуацията в Южен Кавказ между Армения и Азербайджан с драматичното положение на бежанците.
И в двата случая той призова за преговори при зачитане на международното право и религиозното многообразие.
Внимание към Африка
Папа Франциск насочи вниманието и към хуманитарните кризи в Субсахарска Африка, включително ефектите от тероризма, политическата нестабилност и изменението на климата. Той призова за сериозни усилия за прилагане на споразуменията, като Споразумението от Претория, за справяне с конфликтите в Тиграй и намиране на решение за напрежението в Етиопия и Африканския рог.
Войната в Судан и нейните далечни последици за милиони разселени хора също бяха припомнени, както и тежкото положение на бежанците в Камерун, Мозамбик, Демократична република Конго и Южен Судан.
Предизвикателствата в Америка
Като призна липсата на открити войни в Америка, папата подчерта сериозното напрежение между няколко държави в Латинска Америка, като Венецуела и Гвиана, и изрази загриженост относно политическата поляризация, засягаща демократичните институции на места като Перу и Никарагуа.
„Ситуацията в Никарагуа остава тревожна с продължителната криза с болезнени последици за никарагуанското общество като цяло и по-специално за Католическата църква“, каза той, потвърждавайки ангажимента на Светия престол да насърчава „уважителен дипломатически диалог в полза на католиците и цялото население“.
Един разкъсан свят и човешките лица на войната
Продължавайки да очертава ярката картина на един все по-разкъсан свят, в който милиони хора страдат поради конфликти, и описвайки човешките лица зад статистиката, папа Франциск осъди нарушаването на международното хуманитарно право, заявявайки, че тежките нарушения са военни престъпления, които изискват не само идентификация, но и превенция.
Отбелязвайки, че съвременната война вече не се провежда само на ясно определени бойни полета, папата изрази съжаление, че в „контекст, в който изглежда, че разграничението между военни и граждански цели вече не се зачита, няма конфликт, който да не завърши по един или друг начин в ущърб на цивилното население“.
„Събитията в Украйна и Газа са ясно доказателство за това“, каза той.
Разоръжаване и глобална сигурност
Папа Франциск подчерта необходимостта от разоръжаване, заявявайки, че оръжията нямат възпираща стойност, а по-скоро насърчават използването им.
„Колко живота могат да бъдат спасени с ресурсите, които днес са погрешно насочени към оръжия?“, запопита той, повтаряйки предложението си за „инвестиране на тези ресурси в преследването на истинска глобална сигурност“, тъй като човечеството трябва да работи за справяне с първопричините за конфликта.
„Предизвикателствата на нашето време надхвърлят границите, както виждаме от разнообразието от кризи – на храните, околната среда, икономиката и здравеопазването – които белязаха началото на века. Тук повтарям предложението си за създаване на глобален фонд, който най-накрая да премахне глада и да насърчи устойчивото развитие на цялата планета“, каза той.
Екологична криза и изменение на климата
Друга първопричина за конфликта, която папата не пропусна да спомене, е климатичната криза, която „изисква все по-спешен отговор и пълно участие от страна на всички, включително на международната общност като цяло“.
Той изрази надежда, че споразумението, прието в Дубай на срещата на върха на ООН за климата, може да доведе до „решително ускоряване на екологичния преход“.
Миграцията и средиземноморската криза
Словото даде възможност на папата да призове за уважение и защита на онези, които са принудени да напуснат земите си.
Изправен пред това, което се възприема като „нашествие“, той открои със съжаление факта, че „можем лесно да затворим сърцата си“.
„Бързо забравяме, че имаме работа с хора, с лица и имена, и пренебрегваме специфичното призвание на това, „нашето море“ (mare nostrum), да не бъде гробница, а място за среща и взаимно обогатяване между отделните хора, народи и култури“, каза той.
По този начин Светият отец призова за балансиран подход, който регулира миграцията, като същевременно зачита правата и достойнството на индивидите, и призова за промяна на гледната точка по отношение на Средиземно море, представяйки го като „лаборатория на мира“, а не като гробище, където мигрантите са приемани, защитени, насърчавани и интегрирани.
„Трябва също така да настояваме за правото на хората да останат в родината си и съответната необходимост от създаване на условия за ефективно упражняване на това право“.
Образование и човешки права
В края на дългата и изключително артикулирана реч папа Франциск посочи образованието като средство за инвестиране в бъдещето, особено в контекста на етичното използване на новите технологии.
Той говори за необходимостта технологичното развитие да бъде етично и отговорно и подчерта огромното значение на човешките права.
Осъждайки тенденциите, довели до идеологическа колонизация и разпространението на „културата на смъртта“ в някои части на света, той призова за уважение към живота, като се започне от нероденото дете, и критикува практики като сурогатното майчинство, които – каза той - са посегателства върху човешкото достойнство.
„Във всеки момент от своето съществуване човешкият живот трябва да бъде съхраняван и защитаван; но отбелязвам със съжаление, особено на Запад, продължаващото разпространение на културата на смъртта, която в името на фалшивото състрадание изхвърля децата, възрастните и болните.
„Много опасната“ джендър теория
Пътят към мира също е „зачитане на човешките права“, както е ясно формулирано във Всеобщата декларация за правата на човека, която отбелязва своята 75-та годишнина. „За съжаление – отбелязва папа Берголио – опитите през последните десетилетия да се въведат нови права, които не съответстват напълно на първоначално определените и не винаги са приемливи, доведоха до идеологическа колонизация“. Сред тях е джендър теорията, „много опасна, защото заличава различията в претенцията да прави всички равни“.
Такива идеологически колонизации причиняват рани и разделения между държавите, вместо да насърчават изграждането на мир
Ролята на междурелигиозния диалог
И накрая, папа Франциск подкрепи ролята на диалога и по-специално на междурелигиозния диалог като решаващ елемент в стремежа към мир.
„Пътят към мира също минава през междурелигиозния диалог, който преди всичко изисква защита на религиозната свобода и зачитане на малцинствата“, каза той, разобличавайки факта, че „все повече страни възприемат модели на централизиран контрол върху религиозната свобода, особено чрез масовото използване на технологиите.
Той призова за уважение към малцинствените религиозни общности, за които каза: „В някои случаи те рискуват да изчезнат поради комбинация от тероризъм, атаки срещу тяхното културно наследство и по-фини мерки, като разпространението на закони срещу покръстването, манипулирането на изборите правила и финансови ограничения“.
Папата отново осъди и всички прояви на антисемитизъм и нарастващата дискриминация срещу християните по света.
Светата година
Папата завърши обръщението си, напомняйки на присъстващите, че Църквата се подготвя за Светата година, която ще започне следващото Рождество Христово.
„Може би днес повече от всякога имаме нужда от юбилейната година", коментира папата. Изправени пред страдание и отчаяние, „изправени пред нашите млади хора, които вместо да мечтаят за по-добро бъдеще, често се чувстват безпомощни и разочаровани“, изправени пред „тъмнината на този свят“, Юбилеят „е провъзгласяването, че Бог никога не изоставя Своя народ и винаги държи вратите на Своето Царство отворени“. Може би, заключи папата, това би могло да бъде за християните, и не само „времето, в което една нация вече няма да вдига меч срещу друга, нито ще се учи изкуството на войната“.
