Папата: „Молитвата е дъхът на вяра в един разкъсван от война свят"

Франциск

Молитвата е дъхът на вярата, тя е нейният най-специфичен израз. Като тих вик, който идва от сърцето на тези, които вярват и се поверяват на Бог. Не е лесно да се намерят думи, за да се изрази тази тайна. Колко определения за молитвата можем да съберем от светци и духовни учители, както и от разсъжденията на богословите! Но винаги и само може да се опише с простотата на тези, които го преживяват. Освен това Господ ни предупреди, че когато се молим, не бива да хабим думи, заблуждавайки се, че затова ще бъдем чути. Той ни научи да предпочитаме мълчанието и да се поверяваме на Отца, Който знае от какви неща се нуждаем още преди да Го помолим (виж Матей 6, 7-8).

Редовният юбилей на 2025 г. вече е пред нас. Как можем да се подготвим за това толкова важно за живота на Църквата събитие, ако не чрез молитва? 2023 година беше предназначена за преоткриване на съборните учения, съдържащи се преди всичко в четирите конституции на Втория Ватикан. Това е начин да запазим жив мандата, който отците, събрани на Събора, искаха да предадат в нашите ръце, така че чрез приложението му Църквата да може да подмлади лицето си и да възвести с подходящ език красотата на вярата на мъжете и жените на нашето време. Сега е моментът да се подготвим за 2024 година, която ще бъде посветена изцяло на молитва. Всъщност в наше време все повече се усеща нуждата от истинска духовност, способна да отговори на големите въпроси, които възникват всеки ден в живота ни, също причинени от един световен сценарий, който със сигурност не е спокоен. Екологично-икономическата и социална криза, изострена от скорошната пандемия; войни, особено тази в Украйна, които сеят смърт, разруха и бедност; културата на безразличие и прахосничество има тенденция да задушава стремежите за мир и солидарност и да маргинализира Бог от личния и социалния живот... Тези явления допринасят за генерирането на тежък климат, който пречи на много хора да живеят с радост и спокойствие.

Затова се нуждаем нашата молитва да се издигне с по-голяма настойчивост към Отец, за да може Той да чуе гласа на тези, които се обръщат към Него с увереността, че са чути. Тази година, посветена на молитвата, по никакъв начин не засяга инициативите, които всяка отделна Църква смята, че трябва да планира за ежедневния си пастирски живот. Напротив, тя припомня основата, върху която различните пасторални планове трябва да се развиват и да намират последователност. Това е време, в което, както лично, така и в общността, можем да преоткрием радостта от молитвата в разнообразието от форми и изрази. Едно значително време за увеличаване на сигурността на нашата вяра и доверие в застъпничеството на Дева Мария и светците. Накратко, една година, в която да преживеем едно своеобразно „училище по молитва“, без да приемаме нищо за очевидно или за даденост, особено по отношение на начина ни на молитва, но всеки ден да правим свои собствени думите на учениците, когато попитаха Исус : „Господи, научи ни да се молим“ (Лука 11, 1).

През тази година сме поканени да станем по-смирени и да оставим място за молитвата, която произтича от Светия Дух. Той е, Който знае как да постави правилните думи в сърцата ни и на устните ни, за да бъдат чути от Отец. Молитвата в Светия Дух е това, което ни обединява с Исус и ни позволява да се придържаме към волята на Отец. Духът е вътрешният Учител, който показва пътя, който да следваме; благодарение на Него молитвата дори на един може да стане молитва на цялата Църква и обратното. Нищо друго като молитвата според Светия Дух не кара християните да се чувстват обединени като Божие семейство, Който знае как да разпознае нуждите на всеки, за да ги накара да станат призив и застъпничество за всички. Сигурен съм, че епископите, свещениците, дяконите и катехистите ще намерят през тази година най-подходящите начини да поставят молитвата в основата на провъзгласяването на надеждата, която Юбилея през 2025 г. възнамерява да накара да прозвучи в това смутно време. Поради тази причина приносът на богопосветените хора, особено на общностите за съзерцателен живот, ще бъде много ценен.

Пожелавам във всички светилища по света, привилегировани места за молитва, да се увеличат инициативите, така че всеки поклонник да може да намери оазис на спокойствие и да си тръгне отново със сърце, пълно с утеха. Нека личната и общностна молитва стане непрестанна, без прекъсване, според волята на Господ Исус (виж Лука 18, 1), така че Божието царство да се разшири и Евангелието да достигне до всеки човек, който моли за любов и прошка. За да насърчим тази Година на молитвата, бяха разработени някои кратки текстове, които с простия си език ще помогнат да се навлезе в различните измерения на молитвата. Благодаря на авторите за техния принос и с готовност предоставям тези „Бележки“ във вашите ръце, за да може всеки да преоткрие красотата да се довери на Господа със смирение и радост. И не забравяйте да се молите и за мен.