Папата на Богоявление: нека подражаваме на Мъдреците, за да се прибижим до Христос

Франческа Сабатинели - Ватикана

Следвайки примера на Мъдреците, вярващите са призовани да бъдат „с очи, насочени към небето“, с „крака, ходещи по земята“ и „сърца, проснати в обожание“. На празника Богоявление Франциск предстоятелства литулгията в базиликата Свети Петър, в присъствието на шест хиляди души, припомняйки пътуването, предприето от тримата Мъдреци, за да се поклонят на Детето Исус, „родения Цар“.

Те са образ на народите в тяхното пътуване в търсене на Бог, на чужденците, които сега са отведени към планината на Господ (вж. Исая 56.6-7), на далечните, които сега могат да чуят спасителната вест (вж. Ис 33.13), на всички изгубени, които чуват призива на един приятелски глас.

Очи, насочени към небето

Пътуването на Мъдреците е „човешкото поклонение на всеки от нас, от отдалечеността до близостта“. Тримата, които пристигат от Изток, предприемат пътуването „с очи, насочени към небето, с техния поглед, привлечен от небесните звезди“; те не гледат пръстите на краката си и затворени в себе си, пленници на земен хоризонт, влачещи се в примирение или оплакване“. „Те вдигат глави“ и Витлеемската звезда осветява смисъла на живота им, „привлича ги и им показва пътя“, това „е ключът, който отключва истинския смисъл на нашето съществуване“, за да може то да продължи да бъде осветено“.

Ако живеем затворени в тесния периметър на земните неща, ако вървим с наведени глави, заложници на нашите провали и съжаления, ако сме гладни за светски блага и утешения, които днес са там, а утре ги няма, вместо да бъдем търсачи на светлина и любов, нашия живот е угаснал.

Гледайки реалността отгоре

Погледът, ни учат Мъдреците, трябва да е насочен нагоре, към небето, защото оттам идва помощта на Господ. Това означава и „да се научим да виждаме реалността отгоре“: нещо от което християните се нуждаят във всички фази на своето съществуване.

Нуждаем се от това по пътя на живота, за да бъдем придружени от приятелството с Господ, от Неговата любов, която ни поддържа, от светлината на Неговото Слово, която ни води като звезда в нощта. Имаме нужда от това по пътя на вярата, за да не се свежда тя до набор от религиозни практики или външен навик, а да се превърне в огън, който гори вътре в нас и ни кара да станем страстни търсачи на Лицето на Господ и свидетели на Неговото Евангелие. Имаме нужда от това в Църквата, където, вместо да се разделяме въз основа на нашите идеи, ние сме призовани да поставим Бог отново в центъра. Необходимо ни е, за да изоставим църковните идеологии, да намерим смисъла на светата майка Църква. Църковен навик и църковна идеология не, църковно призвание да

Бог се разкрива в едно Дете

Трябва да започнем отново от Бог - посочи папата - търсейки в Него смелостта да не се спираме „пред трудностите, силата да преодоляваме препятствията, радостта да живеем в общение и хармония“.

Мъдреците, с поглед, насочен нагоре, също имат „крака, които ходят по земята“, където намират Бог „в Дете, лежащо в ясли“.

Бог, който е безкрайно големият, се разкри в това малко дете, безкрайно малко. Необходима е мъдрост, нужна е помощта на Светия Дух, за да се разбере величието и малкостта в проявлението на Бог

Да вървим, за да свидетелстваме за Евангелието

Вярата е дар, който ни тласка да вървим по света, за да бъдем „свидетели на Евангелието“, следвайки Исус, чиято светлина отваря „проблясъци на светлина в гъстата тъмнина, която обгръща много социални ситуации“.

Бог, който идва да ни посети, не го намираме, оставайки неподвижни в някоя красива религиозна теория, а само като тръгнем на път, търсейки знаците на присъствието Му в ежедневните реалности и най-вече срещайки и докосвайки плътта на нашите братя. Да съзерцаваме Бог е красиво, но е плодотворно само ако поемаме рискове, рискът от служенето е да носим Бог

Бог е в лицето на най-бедните

Тръгват на път. Това правят Мъдреците, които търсят Бог и „намират Дете от плът и кръв“

Това е важно: срещата с Бог в плътта, в лицата, които минават покрай нас всеки ден, особено тези на най-бедните. Мъдреците всъщност ни учат, че срещата с Бог ни отваря към по-голяма надежда, която ни кара да променим начина си на живот и преобразява света.

Да се преклоним на Бог, който умира от любов

Очи към небето, крака, ходещи по земята, със „сърце, проснато в обожание“, по този начин Мъдреците „не намират убежище в набожност, откъсната от земята; те тръгват на път, но не се лутат като безцелни туристи“, а когато пристигнат във Витлеем, те се покланят и обожават Младенеца, цар, дошъл да служи на човека, „Бог, който стана човек“.

Изправени пред тази тайна, ние сме призовани да преклоним сърцата и коленете си, за да се поклоним: да се покланяме на Бог, който идва в малкостта, който обитава нормалността на домовете ни, който умира от любов.

Затова Франциск прикани да преоткрием удоволствието от молитвата на обожанието.

Загубили сме навика да обожаваме, загубили сме тази способност, която ни дава обожанието. Нека преоткрием удоволствието от молитвата на обожание, нека разпознаем Исус като наш Бог, като наш господар и да го обожаваме. Днес Мъдреците ни канят да се поклоним, днес сред нас липсва поклонението.

Нека поднесем себе си, като дар на Исус, като Го помоли благодатта никога да не губим смелостта: смелостта да бъдем търсачи на Бог, хора на надеждата, смели мечтатели, които внимателно изследват небето, смелостта на постоянството да вървим пътищата на света, с умората от истинското пътуване и смелостта да обожаваме, смелостта да гледаме Господ, който просвещава всеки човек. Нека Господ ни даде тази благодат, преди всичко благодатта да знаем как да обожаваме“.

Поздрави на аржентинските монахини

Няколко минути след края на литургията пресслужбата на Ватикана съобщи, че преди литургията Франциск е поздравил група бенедиктински монахини от Аржентина, които вече живеят в манастира Mater Ecclesiae.