Обща аудиенция: лакомията изкривява Божия дар на „нашият насъщен хляб“
Адриана Мазоти - Ватикана
В катехизисната си беседа на седмичната обща обща аудиенция в зала „Павел VI“ папа Франциск се фокусира върху порока на лакомията, личната и социалната – тоест ненаситността, която имаме към благата на земята, която – каза той - „убива планетата, компрометирайки бъдещето на всички. Папа Франциск опроверга и идеята за Месия, враждебен към това, което дава на човека щастие. Доказателство за това е първото чудо на Исус на сватбата в Кана, което „разкрива неговата симпатия към човешките радости“. Папата подчерта разликата спрямо аскета Йоан Кръстител. Докато последният се хранеше с това, което намери в пустинята, Евангелията често ни представят Исус, седнал на трапезата.
Неговото поведение предизвиква скандал у някои, защото Той не само е благосклонен към грешниците, но дори яде с тях; и този жест показва желанието му за общение и близост с всички.
Ето защо папа Франциск призова вярващите винаги да бъдат благодарни за Божия дар на нашия насъщен хляб и да „съзнаят отговорността си към другите и да бъдат добродетелни, когато се наслаждават на благата на тази земя“.
Сега всичко е свързано с Исус
Франциск продължи, като се спря на разбиращото поведение на Исус към неговите гладни ученици, които беряха класове в полето в събота; освен това с една притча той заявява, че „сватбарите не могат да постят, когато младоженецът е с тях“. Посланието на Исус, обяснява папата, е, че сега всичко е свързано с Неговата личност.
Когато Той е сред нас, ние не можем да скърбим; но в часа на Неговото страдание, тогава да, нека постим. Исус иска да бъдем радостни в Неговата компания – Той е като жениха на Църквата –; но иска и ние да участваме в Неговите страдания, които са и страданията на малките и бедните.
Важна е не храната, а връзката с нея
Друга иновация, донесена от Исус, която папата подчерта, е разпадането на широко разпространеното тогава разграничение „между чисти храни и нечисти храни“. Исус дори казва, че това, което излиза от човека, го осквернява. Следователно вниманието не трябва да се насочва към храната, а към връзката с нея. И Франциск насочи мислите си към изкривената връзка с храната, изпитвана „особено в обществата на така нареченото благополучие, където се проявяват много дисбаланси и патологии“ като анорексия, булимия и затлъстяване, където „ядем твърде много или твърде малко“.
Храненето е проява на нещо вътрешно: предразположение към баланс или прекомерност; способността да благодариш или арогантната претенция за автономност; емпатията на онези, които знаят как да споделят храна с нуждаещите се, или егоизма на онези, които трупат всичко за себе си. Този въпрос е толкова важен: кажи ми как се храниш и аз ще ти кажа каква душа имаш. Нашата вътрешна нагласа, нашите навици, нашите психически нагласи се разкриват в начина ни на хранене.
Светият отец припомни поговорката, че „ядем, за да живеем, а не живеем, за да ядем“.
Опасната ненаситност към планетата
Изхождайки от тази поговорка и болестите, свързани с храната, папа Франциск продължи да говори за порока на лакомията от социална гледна точка, определяйки го като „може би най-опасния порок“, защото „ненаситността, с която сме се отприщили , от няколко века насам, спрямо благата на планетата компрометира бъдещето на всички“. С огорчение папата посочи желанието ни да станем господари на онова, което сме имали за задача да пазим. От хора, каза той, без дори да осъзнаваме, сме се превърнали в „консуматори“.
Създадени сме да бъдем „евхаристийни“ мъже и жени, способни да благодарим, дискретни в използването на земята. Вместо това опасността е да се превърнем в хищници и сега осъзнаваме, че тази форма на „лакомия“ е причинила много вреда за нас и околната среда, в която живеем. Нека молим Господа да ни помогне по пътя към трезвеността, за да не ни завладее в живота всяка форма на лакомия.
svt/ vatn
