Папата към журналистите: „Обичайте човечеството, научете се на смирение“
Девин Уоткинс
„Красотата на вашата работа около наследника на Пeтър е, че е основана върху здравата скала на отговорността в истината, а не върху крехките пясъци на клюките и идеологическите тълкувания“.
Това напомни папа Франциск на около 150 журналисти, членове на Международната асоциация на журналистите, акредитирани във Ватикана, известни с вътрешния термин „ватиканисти“.
Благодарност за ежедневната отдаденост на мисията
В обръщанието си към тях папата шеговито се извини, че ги е накарал да стават толкова рано, и ги приветства с добре дошли във Ватикана, „дори ако сте у дома си тук!“
Много членове на асоциацията често пътуват с папата по време на неговите апостолски пътувания и прекарват голяма част от живота си, отразявайки всяко негово движение.
„Познавам страстта ви, любовта ви към това, което разказвате, и изпитанията ви“, каза той, признавайки, че много от тях имат различни отговорности, гарантирайки отразяването на новините от Ватикана заедно с новини от Италия, Европа, Средиземноморието и родните им страни.
„Трябва да се извиня - каза той - за моментите, когато новини, засягащи мен по различни начини, ви откъснаха от семействата ви, от игрите с децата ви и от времето, което сте трябвали да прекарате с вашите съпрузи или съпруги“.
Папа Франциск отбеляза, че да си журналист е призвание, нещо като това на лекар, „който избира да обича човечеството, като се грижи за болестите му“.
„В известен смисъл това прави и един журналист, избирайки лично да докосне раните на обществото и света“, каза той. „Това е призвание, което възниква от ранна възраст и води до разбиране, хвърляне на светлина и разказване“.
Да обичаш човечеството, да се учиш на смирение
Светият отец продължи, като изрази своята благодарност към ватиканистите за тяхната журналистическа работа и за тяхното „постоянство и търпение“ в изграждането на „мостове на знание и комуникация вместо разделения и неувереност“.
Размишлявайки върху самоличността на репортера, папата цитира думите на 80-годишния ватикански журналист - Луиджи Акатоли.
„В дългите ми години във ватиканската журналистика - пише Акатоли - научих изкуството да търся и разказвам истории от живота, което е начин да обичам човечеството [...]. Научих се на смирение. Срещал съм много Божии хора, които са ми помогнали да повярвам и да остана човек“.
Папа Франциск повтори думите на Акатоли за живота му като ватиканист. „Въпреки трудностите, това е красиво насърчение: обичайте човечеството; научете се на смирение“, каза той.
Финес на духа, журналистическо майсторство
Папата припомни и предупреждението, дадено на репортерите от неговия предшественик, папа св. Павел VI, непосредствено след избирането му и преди продължението на Втория ватикански събор.
Той казва, че работата на журналистите, отразяващи Ватикана и Църквата, не трябва да се ръководи от светски и политически категории. По-скоро, тяхната служба „трябва да вземе предвид това, което наистина информира за живота на Църквата, а именно нейните религиозни и морални цели и нейните уникални духовни качества“.
Папа Франциск благодари на ватиканистите, че се стремят да погледнат отвъд външния вид и да избегнат двойните клопки да превърнат новините за Ватикана в обикновен спектакъл или да ги идеализират под прикритието на политика.
Деликатност при отразяването на скандалите
Отклонявайки се от подготвения си текст, папа Франциск благодари на ватиканските журналисти за „деликатността, която често показвате, когато говорите за скандалите в Църквата“, имайки предвид уважението към жертвите и „мълчанието“, изпълнено със срам, относно по-зловещите подробности .
„Благодаря ви - каза той. - Благодаря ви за това ваше отношение, когато трябва да говорите за скандали“.
Работата на журналистите, отразяващи Ватикана, каза той, изисква съчетание от „финес на духа“ с журналистически умения, за да се съобщават събитията във Ватикана „със свидетелство, дори преди да се използват думи“.
Задачата на ватиканистите – заключи той – се състои в това да не крият реалността и дори нейните мизерии, без да подслаждат напрежението, но в същото време без да вдигат излишен шум, а по-скоро да се опитват да схванат същественото, в светлината на естеството на Църквата
