Ангел Господен: да свидетелстваме Бог, близък, състрадателен и нежен

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Днешният евангелски откъс описва Исус в постоянно движение: от синагогата, в която е проповядвал, Той отива „в къщата на Симона и Андрея“, където изцерява „тъщата Симонова от огница“, след това излиза пред вратата, където „изцери мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове“, а „сутринта, като стана в тъмни зори, излезе и се отдалечи в самотно място, и там се молеше; и проповядваше в синагогите им по цяла Галилея..“ (Мт. 1, 29-39).

Истинското лице на Бог

На неделната молитва, папа Франциск ни кара да се замислим „върху това постоянно движение на Исус, който помага на нараненото човечество“, с което „ни показва лицето на Отца“ и загрижеността на Бог за нас.

Възможно е у нас все още да съществува идеята за Бог, който е далечен, студен, безразличен към нашата съдба. Евангелието обаче ни показва, че Исус, след като проповядва в синагогата, излиза навън, за да може Словото, което е казал, да достигне, да докосне и да изцери хората. Правейки това, той ни разкрива, че Бог не е равнодушен господар, който ни говори отвисоко; напротив, той е Отец, изпълнен с любов, който се приближава, който идва в домовете ни, който иска да спаси и освободи, да изцери от всяка болест тялото и духа.

„Бог винаги е близо до нас“, отбелязва папата, като добавя, както е подчертавал многократно, че „Божието отношение може да се определи с три думи: близост, състрадание и нежност“, като пояснява, че Бог е с нас, за да ни придружава и да ни прощава.

Християни, носители на надежда

„Това постоянно движение на Исус ни кара да си зададем въпроси“, казва Франциск и ни кара да се запитаме дали „сме открили лицето на Бог като Отец на милосърдието, или вярваме и възвестяваме някакъв студен и далечен Бог, дали вярата предизвиква здравословно безпокойство у нас, или е обикновена „вътрешна утеха“, дали „ние се молим само за да се чувстваме спокойни или“, или Божието Слово ни кара да правим като Исус, да „се срещаме с другите, за да разпространяваме Божията утеха“.

Нашата първа духовна работа е тази: да изоставим Бога, който мислим, че познаваме и да се обръщаме всеки ден към Бог, който Исус ни представя в Евангелието, Отец на любовта и на състраданието, Отец близък, състрадателен и нежен. И когато откриваме истинското лице на Отца, нашата вяра узрява: ние вече не сме „християни от сакристията“ или „салонни християни“, а се чувстваме призвани да бъдем носители на Божията надежда и изцеление.

Накрая, папата призовава помощта на Мария, за да „ни помогне да излезем от самите себе си, за да възвестяваме и да свидетелстваме Господ“.