„Първо принадлежа на Бог: на духовни упражнения с папа Франциск“

От папа Франциск

Именно поради житейския си опит, св. Игнатий от Лойола вижда с голяма яснота, че всеки християнин е въвлечен в битка, която определя неговия или нейния живот. Това е борба за преодоляване на изкушението да се затворим в себе си, за да може любовта на Отец да направи своя дом в нас. Когато направим място за Господ, Който ни спасява от нашата самодостатъчност, ние се отваряме към цялото творение и всяко създание. Ние ставаме канали на живота и любовта на Отца. Едва тогава разбираме какво всъщност е животът: дар от Отец, Който ни обича дълбоко и желае да принадлежим на Него и един на друг.

Тази битка вече е спечелена за нас от Исус чрез неговата позорна смърт на кръста и неговото възкресение. По този начин Отец разкрива окончателно и завинаги, че любовта му е по-силна от всички сили на този свят. Но въпреки това остава борбата да прегърнем и направим тази победа реална: ние продължаваме да се изкушаваме, да се затворяме за тази благодат, да живеем по светски начин, в илюзията, че сме суверенни и самодостатъчни. Всички животозастрашаващи кризи, които ни сполетяват по света, от екологичната криза до войните, несправедливостите срещу бедните и уязвимите, имат своите корени в това отхвърляне на нашата принадлежност към Бог и един към друг.

Църквата ни помага по много начини да се борим с това изкушение. Нейните традиции и учения, нейните практики на молитва и изповед и редовното отслужване на Евхаристията са „канали на благодатта“, които ни отварят да получим даровете, които Отец желае да излее върху нас.

Сред тези традиции са духовните упражнения и сред тях са Духовните упражнения на Св. Игнатий от Лойола.

Поради безмилостния натиск и напрежението на едно обсесивно конкурентно общество, духовните упражнения за „презареждане на батериите“ станаха много популярни. Но християнското убежище е много различно от „уелнес“ ваканцията. Центърът на внимание не сме ние, а Бог, Добрият пастир, който, вместо да се отнася с нас като с машини, откликва на нашите най-дълбоки нужди като на негови възлюбени чеда.

Духовните упражнения са време за Създателя да говори директно на своите създания, разпалвайки душите ни със своята „любов и хвала“, така че да можем „да служим по-добре на Бог в бъдеще“, по думите на св. Игнатий (SE 15). Любов и служба: това са двете големи теми на Духовните упражнения. Исус излиза да ни посрещне, разкъсвайки оковите ни, за да можем да вървим с Него, като Негови ученици и другари.

Когато мисля за плодовете на Упражненията, виждам Исус да казва на парализирания край басейна на Витезда: „Стани, вземи постелката си и ходи!” (Йоан 5, 1-16). Това е заповед, която трябва да бъде изпълнена и в същото време е неговата най-нежна и любяща покана.

Мъжът беше вътрешно парализиран. Чувстваше се като провал в свят на съперници и конкуренти. Негодуващ и огорчен от това, което чувстваше, че му е било отказано, той беше впримчен в логиката на самодостатъчността, убеден, че всичко зависи от него и собствените му сили. И тъй като другите са по-силни и по-бързи от него, той е изпаднал в отчаяние. Но именно там Исус излезе да го посрещне със своята милост и го извика при себе си. След като се отвори за изцелителната сила на Исус, неговата парализа, вътрешна и външна, бе излекувана. Той може да стане, за да върви напред, възхвалявайки Бог и работейки за Неговото Царство, освободен от мита за самодостатъчност и всеки ден да се учи да разчита повече на Неговата благодат. По този начин човекът става ученик, способен да се изправи по-добре не само с предизвикателствата на този свят, но и да предизвика света да действа според логиката на дара и любовта.

Като папа искам да насърча нашата принадлежност „първо“ към Бог, а след това към творението и към нашите събратя, особено към онези, които викат към нас. Ето защо пожелах да взема предвид двете големи кризи на нашата епоха: влошаването на нашия общ дом и масовата миграция и разселването на хора. И двете са симптоми на „кризата на непринадлежността“, описана на тези страници. По същата причина искам да насърча Църквата да преоткрие дара на собствената си традиция на синодалност, защото когато се отвори към Духа, който говори в Божия народ, цялата Църква става и върви напред, славейки Бог и помагайки за изграждането на неговото Царство.

Радвам се да видя тези теми така присъстващи в книгата „Първо принадлежа на Бог“, свързани със съзерцанията на Свети Игнатий, които са ме оформили през годините. Остин Айвери даде голямо служение в обединяването на беседите за духовни упражнения, които изнесох преди много десетилетия, с моите учения като папа. По този начин той позволи на двете, както да осветяват, така и да бъдат просветени от духовните упражнения на Свети Игнатий.

Това не е времето да се прегънем да заключим вратите си. Ясно виждам, че Господ ни призовава да станем и да ходим. Той ни моли да не се отвръщаме от болките и виковете на нашата епоха, а да влезем в тях, отваряйки каналите на Неговата благодат. Всеки от нас е този канал по силата на нашето кръщение. Въпросът е да го отворим и да го държим отворен. Нека тези осем дни на наслаждаване на Неговата любов ви помогнат да чуете Господния призив да станете източник на живот, надежда и благодат за другите и така да откриете истинската радост на живота. Нека откриете магията, за която говори св. Игнатий, онова „повече“, което ни призовава да открием дълбините на Божията любов в по-голямото себеотдаване. И моля, когато си спомните, не забравяйте да се молите за мен, за да мога да винаги да помагам да принадлежим на първо място на Бог.

папа Франциск

Ватикана, 12 октомври 2023 г

Празник на Дева Мария от Пилар