ПАПА

Обща аудиенция: тъгата води до песимизъм и егоизъм

На общата аудиенция Франциск се спря върху една „болест на душата“, която може да пропълзи и да повали човек до степен да го унищожи: срещу този „подъл демон“ трябва да се борим, като мислим за Исус, който „ни носи радостта от Възкресението“

Адриана Мазоти - Ватикана

Тъгата, разбирана като „сломяване на душата, постоянно страдание, което пречи на човека да изпитва радост“, бе темата, на която папа Франциск посвети катехизисната си беседа на традиционната обща аудиенция с вярващите и поклонниците, продължавайки цикъла за пороците и добродетелите.

Докога ще измислям кроежи в душата си, и ще скърбя в сърцето си денем (и нощем)? Докога врагът ми ще се издига над мене? Аз пък се уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се зарадва за спасението от Тебе; ще пея Господу, Който ме е облагодетелствувал (и ще възпявам името на Господа Всевишни (Пс. 13, 2-3.6)

Приятелска тъга и лоша тъга

Папа Франциск изтъкна, че е необходимо да се направи разлика между два различни вида тъга: тази, която е част от християнския път на обръщане и която Божията благодат превръща в радост, и тази, която „пропълзява в душата и я сломява. Именно с тази тъга трябва да се борим, казва папата.

Следователно има една приятелска тъга, която ни води към спасението. Нека помислим за блудния син в притчата: когато той стигна до дъното на своето израждане, той изпита голяма горчивина и това го тласна да се осъзнае и да реши да се върне в бащиния си дом. Благодат е да оплакваме греховете си, да си спомняме благодатното състояние, от което сме изпаднали, да плачем, защото сме изгубили чистотата, която Бог е мечтал за нас.

Меланхолията, разяжда сърцето

Вторият вид тъга обаче е „болест на душата“, която – обясни Франциск – е свързано с някаква загуба, която възниква в сърцето от изчезването на едно желание, мечта или надежда. Папа Франциск цитира епизода с учениците от Емаус, които вървят към Йерусалим „с разочаровано сърце“ и отбеляза:

Когато това се случи, сърцето на човек сякаш пада в пропаст, а чувствата, които изпитва, са униние, слабост на духа, депресия, мъка. Всички преминаваме през изпитания, които пораждат в нас тъга, защото животът ни кара да имаме мечти, които след това рухват. „В тази ситуация някой, след време на смут, се поверява на надеждата; но други потъват в меланхолия, позволявайки ѝ да разяде сърцата им“, каза папата, като подчерта, че тъгата е радостта от недоволството.

Тъгата поражда егоизъм

Франциск отбеляза, че постоянното пребиваване на човек в горчевина, в обидено състояние, приемайки състоянието на жертва, „не създава здравословен живот в нас, още повече християнски“. „Всеки има нещо в миналото си, което се нуждае от изцеление. „Тъгата може да се превърне от естествена емоция в пагубно състояние на ума“, предупреди Франциск.

Папата отбеляза, че демонът на скръбта е коварен демон, който отците отшелници описват като „червей на сърцето, който разяжда и опустошава онези, които го допускат“. „Трябва да бъдем внимателни към такава тъга и да мислим за факта, че Исус ни носи радостта от възкресението“, каза Светият отец, като ни призова винаги да анализираме природата на собствената си тъга и да помним, че тя може да доведе до песимизъм и егоизъм, които трудно се лекуват.

svt/ vatn