Ангел Господен: дарът и прошката, същност на Божията слава
Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана
Истинската слава, тази, на която Бог ни учи, „се състои от дар и прошка“, и Исус ни я разкрива на Кръста, „Божият престол“. Папата обясни това на молитвата Ангел Господен, като припомни евангелския откъс от петата неделя на Великия пост (Йоан 12, 20-33), в който Христос, „говорейки за Своите страдания, казва: „Дошъл е и часът да се прослави Син Човеческий“ (ст. 23). Човек би си помислил, че това на Кръста е по-скоро поражение, докато смисълът на Неговите думи е различен:
Той иска да ни каже, че за Бог славата не съответства на човешкия успех, възхвала или известност: Божията слава не е нищо автореференциално, тя не е грандиозна проява на сила, последвана от аплодисменти на публиката. За Бог славата означава да обичаш до степен да дадеш живота си. Прославянето за Него означава да се отдаваш, да бъдеш достъпен, да даваш любовта си. И това стана в кулминационния момент на Кръста.
Начинът на живот
Именно на Кръста, Исус показа цялата Божия любов, каза Франциск, „разкривайки напълно нейното милосърдно лице, дарявайки ни живота си и прощавайки“ на тези, които го бяха осъдили на смърт.
Дарът и прошката са същността на Божията слава. И за нас те са начинът на живот. Дар и прошка: критерии, твърде различни от това, което виждаме около нас, а също и вътре в нас, когато мислим за славата като за нещо, което трябва да получим, а не да дадем; като за нещо, което трябва да притежаваме, а не да даваме. Но светската слава преминава и не оставя радост в сърцето; нито води до доброто на всички, а до разделението, раздорите, завистта.
Каква слава желаем за нашия живот?
Папата насърчи да се запитаме каква слава желаем за нашия живот, дали „тази да впечатляваме другите“ със способностите си или с нещата, които притежаваме, или тя е пътят на дара и прошката, този на Разпнатия Исус, пътят на този, който никога не се уморява да обича, уверен, че това е свидетелство за Бог по света и кара да сияе красотата на живота? Наистина, нека помним, че когато даряваме и прощаваме, у нас свети Божията слава.
