Кръстният път: нищо не може да ни отдели от Божията любов
В своите размишления за Кръстния път на разпети петък, папа Франциск представя разговор лице в лице с Христос, размисли, въпроси, интроспекции, изповеди, призиви. Дълга съкровена молитва, която през настоящата Година на молитвата, предшестваща Юбилея, говори на човешкото сърце.
По време на четиринадесетте спирания, страданията на Исус по пътя към Голгота, срещите по Вия Долороза (пътя на страданието), любящият поглед на Мария, която под Кръста става Майка на всички мъже и жените, способни на нежни и смели жестове в най-драматичните моменти, Киринеецът, готов да предложи помощта си на Исус от Назарет, осъден на смърт, Йосиф Ариматейски, който предлага своя гроб, където Бог ще победи смъртта, предизвиквайки изпитване на съвестта, което след това се превръща в молитва, със заключителен възглас, който повтаря името на Исус четиринадесет пъти.
Предаваме ви пълния тест на 14-те спирания на Исус по пътя към Голгота, написани лично от папа Франциск:
1. Исус е осъден на смърт
"Тогава първосвещеникът застана посред и попита Иисуса, казвайки: нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе? Но Той мълчеше и нищо не отговаряше./.../ Пилат пак Го попита и каза: нищо ли не отговаряш? Виж, за колко работи свидетелствуват против Тебе. Но Иисус нищо вече не отговори, тъй че на Пилата беше чудно. (Мк. 14,60-61; 15,4-5)
Исусе, ти си животът и си осъден на смърт; истината си и си жертва на скалъпен процес. Но защо не търсиш справедловист? Защо не надигнеш глас и не обясниш мотивите си? Защо не объркваш учените и силните, както винаги успешно си правил? Твоята реакция учудва, Исусе: в решителния момент не говориш, мълчиш. Защото колкото по-силно е злото, толкова твоят отговор е по-радикален. А твоят отговор е тишината. Но твоята тишина дава плодове: тя е молитва, благост, прошка, път за изкупване на злото, за да преобърнеш това, което страдаш в дар, който предлагаш. Исусе, забелзвам, че те познавам слабо, защото не познавам достатъчно твоята тишина; защото във френетичността да бързам и да действам, вглъбен в нещата, обзет от страх да не потъна или от манията да съм в центъра на нещата, не намирам време да спра и да остана с теб: за да оставя Ти да действаш, Слово на Отца, което работи в тишина. Исусе, твоята тишина ме разтърсва: учи ме, че молитвата не се ражда от устните, които се движат, а от сърцето, което знае да слуша: защото да се молиш e да приемеш Словото, да обожаваш твоето присъствие.
Да се помолим и да кажем: Говори на сърцето ми, Исусе
Ти, който отговаряш на злото с добро
Говори на сърцето ми, Исусе
Ти, който с благост караш да замлъкне шума
Говори на сърцето ми, Исусе
Ти, който презираш празното говорене и оплакване
Говори на сърцето ми, Исусе
Ти, който ме познаваш в дълбочина
Говори на сърцето ми, Исусе
Ти, който ме обичаш повече отколкото аз се обичам
Говори на сърцето ми, Исусе
2. Исус е натоварен с кръста
Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте". /1 Пт. 2,24/
Исусе, и ние носим кръстове, понякога много тежки: болест, инцидент, смърт на близък човек, емоционално разочарование, дете, което се е загубило, липса на работа, вътрешна рана, която не зараства, провал на проект, поредното напразно очакване... Исусе, как мога да се моля така? Какво да правя, когато се чувствам смачкан от живота, когато тежест стои на сърцето ми, когато съм под напрежение и нямам вече сили да реагирам? Твоят отговор е в това предложние: "Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя" /Мт. 11,28/. Да дойдем при теб; аз обаче се затварям в себе си, превъртам мислите си, припомням си, самосъжалявам се, пак се правя на жертва, отричам всичко положително. Дойдете при мен: да си го кажем не е достатъчно и ето, ти изваш при нас и се натоварваш с нашия кръст на раменети си, за да вземеш от нашето тегло. Ти желаеш това: да хвърлим върху теб трудностите и безпокойствата, защото искаш да се чувстваме свободни и обичани от тебе. Благодаря ти, Исусе! Съединявам моя кръст с твоя, нося ти моята умора и моята мизерия, хвърлям върху ти всичко, което ми тежи на сърцето.
Да се помолим с думите: Идвам при тебе, Господи
С моята история
Идвам при тебе, Господи
С моите трудности
Идвам при тебе, Господи
С моите ограничения и слабости
Идвам при тебе, Господи
С моите страхове
Идвам при тебе, Господи
Поставяйки всяко упование в твоята любов
Идвам при тебе, Господи
3.Исус пада за първи път
Истина, истина ви казвам: ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод. /Йн 12,24/
Исусе, ти си паднал, за какво мислиш, как се молиш с лице в прахта? Но най-вече какво ти дава сила да станеш отново? Докато си с лице на земята и вече не виждаш небето, си представям как си повтаряш в сърцето: Отче, който си на небесата. Погледът на Отец, изпълнен с любов, който те гледа е твоята сила. Но си представям също че, докато целуваш сухата и студена земя мислиш за човека, взет от земята, за нас, които сме в центъра на сърцето ти; и че повтаряш думите на твоя завет: “Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен“. /Лк. 22,19/. Любовта на Отца за теб и твоята любов за нас: любовта, ето кое те кара да се изправиш отново и да тръгнеш напред. Защото, който обича не остава на земята, тръгва отново; който обича не се уморява, а бяга; който обича, лети. Исусе, моля те винаги за много неща, но само едно ми трябва: да мога да обичам. Ще падам в живота, но с любовта ще мога да стана отново, както ти си направил, ти, който си експерт в падането. Всъщност целият ти живот е едно непрекъснато падане към нас: от Бог към човек, от човек към слуга, от слуга към разпнат, до гроба; паднал си на земята, като семе, което умира, паднал си, за да ни вдигнеш отново от зелята и да ни заведеш на небето. Ти, който ни повдигаш от праха и възраждаш надеждата, дай ми силата да обичам и да започвам отново.
Да се помолим с думите: Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
Когато надделява отчаянието,
Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
Когато осъждането на другите ме поразява
Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
Когато нещата не вървят и ставам безразличен
Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
Когато ми изглежда, че вече няма да се справя
Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
Когато ме подтиска мисълта, че нищо няма да се промени
Исусе, дай ми сила да обичам и да започвам отново
4. Исус се среща с майка си
А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, ...казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си. /Йн. 19,26-27/
Исусе, твоите те изоставиха, Юда де предаде, Петър се отрече от тебе: остана сам с кръста. Но ето майка ти. Няма нужда от думи, достатъчни са очите ти, които съумяват да погледнат в очите страданието и да се натоварят с него. Исусе, в погледът премрежен от сълзи и светлина на Мария намираш отново спомена за нежността, за милувките, за любящите ръце, които винаги са те приемали и подкрепяли. Майчиният поглед е погледът на спомена, който ни тласка към доброто. Не можем без майка, която ни е родила на този свят, но не можем и без майка, която да ни постави на място в света. Ти го знаеш и от кръста ни даваш твоята майка. Ето майка ти, казваш на ученика, на всеки един от нас: след Евхаристията, ни даваш Мария, последният дар преди да умреш. Исусе, на твоя път споменът за майка ти ти бе утеха; и моят път има нужда от спомена за доброто. Забелязвам обаче, че моята молитва е бедна на спомени: бърза, припряна, списък с нужди за днес и утре. Мария, спри моя бяг, помогни ми да си спомням: да запазя благодатта, да си спомням за прошката и за Божиите чудеса, да възобновя първата любов, да усетя отново чудесата на провидението, да плача от благодарност.
Да се помолим с думите: Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
Когато се появят раните от миналото
Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
Когато изчезва смисълът и нишката на нещата
Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
Когато изгубвам от поглед даровете, които съм получил
Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
Когато изгубвам дарът, който съм аз
Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
Когато забравям да ти благодаря
Господи, съживи в мен споменът за твоята любов.
5. Киринеецът помага на Исус
И когато войниците Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса./ Лк. 23,26/
Исусе, колко пъти пред предизвикателствата на живота си представяме, че ще се справим сами! Колко е трудно да протегнеш ръка, от страх да не оставиш впечатление, че не си на висотата, защото винаги внимаваме за игзлеждаме добре и да се покажем такива! Не е лесно да се довериш, а още по-малко да се повериш. Но, който се моли, знае, че е нуждаещ се, а ти, Исусе, си свикнал да се уповаваш на молитвата. Така не отказваш помощта на Киринееца. Излагаш слабостта си пред него, един прост човек, селянин, който се връща от нивата. Благодаря ти, защото когато си дал да те подкрепят в нужда, ти изтриваш образът на всесилният и далечен бог. Ти не си безспирен в мощ, а си непобедим в любовта, и ни учиш, че да обичаме означава да помогнеш на другите именно там, в слабостите, от които се срамуват. Тогава слабостите се превръщат във възможности. Случва се на Киринеецът: твоята слабост му променя живота и той ще забележи един ден, че е помогнал на своя Спасител, че е бил изкупен чрез този, кръст, който е носил. За да се промени и моят живот, те моля, Исусе: помогни ми да сваля гарда и да се оставя да ме обикнеш: там, където най-много се срамувам от себе си.
Да се помолим с думите: Излекувай ме, Исусе!
От всяка презумция за самодостатъчност:Излекувай ме, Исусе!
От мисленето, че ще се справя без теб и без другит
Излекувай ме, Исусе!
От маниите за съвършенство
Излекувай ме, Исусе!
От страха да ти поверя моята мизерия
Излекувай ме, Исусе!
От бързината пред нуждаещите се, които срещам по пътя
Излекувай ме, Исусе!
6. Исус получава утеха от Вероника, която изтрива лицето му
Благословен да бъде Бог...Отец на милосърдието и Бог на всяка утеха,Който ни утешава при всяка наша скръб, та и ние да можем да утешаваме намиращите се във всяка скръб...Защото, както изобилват в нас Христовите страдания, тъй изобилва и нашата утеха чрез Христа. /2 Кор. 1,3-5/
Исусе, мнозина следват варварския спектакъл на твоята екзекуция и без да те познават и без да познават истината, издават присъди и осъждат, хвърляйки върху ти кал и презрение. Случва се и днес, Господи, и не е нужен даже зловещ кортеж: достатъчна е една клавиатура, за да обиждаш и да публикуваш присъди. Но, докато мнозина викат и осъждат, една жена си проправя път през тълпата. Тя не говори: действа. Тя не се ожесточава: тя се умилостивява. Тя върви срещу течението: сама, със смелостта на съчувствието, рискува от любов, намира начин да мине между войниците само, за да даде на лицето ти утехата на една милувка. Нейният жест ще остане в историята като жест на утеха. Колко пъти призовавам утеха от тебе, Исусе! Но Вероника ви припомня, че и ти имаш нужда от нея: Ти, Боже, който си близко, потърси моята близост, ти, мой утешиел, поискаш да бъдеш утешен от мен. Любов необикната, и днес търсиш сред тълппата чувствителни за страданието сърца, небезразлични към твоята болка. Търсиш истински обожатели, които в дух и истина /срв. Йн. 4,23/, да останат с теб /срв. Йн 15/, любов изоставена. Исусе, запали в мен желанието да бъда с теб, да се обожавам и да те утешавам. И направи така, че в твоето име, аз да бъда утешение за другите.
Да се помолим с думите: Направи ме свидетел на твоето утешение.
Боже на милосърдието, близък до онези с ранени сърца
Направи ме свидетел на твоето утешение.
Боже на нежността, който се вълнуваш за нас
Направи ме свидетел на твоето утешение.
Боже на състраданието, който презираш безразличието
Направи ме свидетел на твоето утешение.
Ти, който се натъжаваш, когато соча с пръст другите
Направи ме свидетел на твоето утешение.
Ти, който не си дошъл да осъждаш, а да спасяваш
Направи ме свидетел на твоето утешение.
7. Исус пада отново под тежестта на кръста
/По-малкият син/ като дойде в себе си, рече... Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших...И стана, та отиде при баща си.И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува.А синът му рече: татко, съгреших...не съм вече достоен да се нарека твой син.А бащата рече...тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери. /Лк. 15,17-18.20-22.24/
Исусе, кръстът е тежкъ: носи товарът на загубата, на провала, на унижението. Разбирам го, когато се чувствам съкруиен от нещата, притиснат от живота и неразбран от другите; когато забелязвам излишната и изнервяща тежест на отговорността и на работата, когато съм смачкан в хватката на безпокойството, нападнат от малинхонията, докато потискащи мисли се въртят в главата ми: няма излизане, този път няма да станеш. Но може и по-зле. Разбирам, че докосвам дъното, когато падам отново: когато падам отново в моите грешки, в моите грехове, когато се скандализирам от другите и после разбирам, че не съм по-различен. Няма нищо по-лошо от това, да се разочароваш от себе си, притиснат от чувството за вина. Но ти, Исусе, си паднал няколко пъти под тежестта на кръста, за да бъдеш близо до мен, когато падам. С теб надеждата не свършва никога и след всяко падане идва ставане, защото, когато бъркам ти не се уморяваш от мене, но идваш по-близо до мен. Благодаря ти, че ме чакаш; благодаря ти, че падам толкова пъти и ти ми прощаваш безкрайно много: винаги. Припомняй ми, че паданията могат да станат основни моменти на пътя, защото ме карат да разбера единственото нещо, което има значение: че имам нужда от теб. Исусе, запиши в сърцето ми най-важната сигурност: че ще се изправя на крака, само когато ти ме изправиш, когато ме освободиш от греховете. Защото животът не започва от моите думи, а от твоята прошка.
Да се помолим с думите: Помогни ми да стана, Исусе!
Когато, парализиран от недоверието, изпитвам тъга и безутешност
Помогни ми да стана, Исусе!
Когато виждам, че съм неподходящ и се чувствам безполезен
Помогни ми да стана, Исусе!
Когато надделяват срама и страха, че няма да се справя
Помогни ми да стана, Исусе!
Когато съм изкушен да загубя надеждата
Помогни ми да стана, Исусе!
Когато забравям, че моята сила е в твоята прошка
Помогни ми да стана, Исусе!
8. Исус среща жените от Йерусалим
след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него. /Лк. 23,27/
Исусе, кой те следва докрай по Кръстния път? Не могъщите, които те чакат на Голгота, не зрителите, които стоят далеч, а обикновените хора, големи в твоите очи и малки в очите на света. Това са жените, на които си дал надежда: нямат глас, но успяват да се чуят. Помогни ни да признаеш величието на жените, те, които на Възкресение бяха верни и близо до тебе, но които и днес са захвърлени, преживяват обиди и насилие. Исусе, жените,които срещаш плачат и ридаят за теб. Не оплакват себе си, а плачат за теб, плачат заради злото и грехът на света. Тяхната молитва от сълзи докосва сърцето ти. А моята молитва може ли да плаче? Дали се разчувствам пред теб, разпнат за мен, пред твоята блага и ранена любов? Плача ли за моят фалш и непостоянство? Пред трагедиите на света сърцето ми е от лед или се разтапя? Как реагирам на лудостта на войната, на детските лица, които вече не могат да се усмихват, на майките, които ги виждат недохранени и гладни и вече нямат сълзи да плачат? Ти, Исусе, си плакал над Йерусалим, плака ли за коравосърдечието на нашето сърце. Разтърси ме от вътре, дай ми благодатта да плача, молейки се и да се моля, плачейки.
Да се помолим с думите: Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
Ти, който познаваш тайните на сърцето
Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
Ти, който се натъжаваш пред жестокостта на душата
Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
Ти, който обичаш смирени и разкаяни сърца
Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
Ти, който си изсушил с прошката сълзите на Петър
Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
Ти, който превръщаш плачът в песен
Исусе, разтопи моето ожесточено сърце
9. Исус е съблечен от дрехите си
Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? .... ще им отговори: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили." /Мт. 25,37-40/
Исусе, тези думи си казал преди страданието. Сега разбирам защо си настоявал да се отъждествим с нуждаещите се: ти си бил затворник; ти чужденец, отведен извън града, за да бъде разпран; ти си гол, съблечен от дрехите си; ти, болен и ранен; ти, жаден на кръста и гладен за любов. Нека да те видя в страдашите и да видя страдащите в тебе, защото ти си там, в онзи, който е без достойнство, в бедните, унижени от насилие и несправедливост, от нечестни печалби, на гърба на другите и на общото безразличие. Гледам те, Исусе, съблечен от дрехите ти и разбирам, че ме приканваш да се съблека от външните неща. Защото ти не гледаш на лице, а на сърце. И не искаш безплодна молитва, а изпълнена с любов. Съблечени Боже, ти изваждаш и моята голота. Защото е лесно да се говори, но дали аз наистина те обичам в бедните, твоята ранена плът? Моля ли се за хората с отнето достойнство? Или се моля само, за да покрия своите нужди и да се облека със сигурност? Исусе, твоята истина ме оголва и ме води към онова, което има значение: ти, разпнатия и разпнатите братя. Дай ми да го разбера сега, за да не остана без любов, когато се представя пред теб.
Да се помолим с думите: Съблечи ме, Господи Исусе!
От привързаността към повърхностните неща
Съблечи ме, Господи Исусе!
От бронята на безразличието
Съблечи ме, Господи Исусе!
От вярата, че да помагаш на другите не ме засяга
Съблечи ме, Господи Исусе!
От молитва, пълна с фалшиво благочестие и показност
Съблечи ме, Господи Исусе!
От убеждението, че животът върви добре, ако аз съм добре
Съблечи ме, Господи Исусе!
10. Исус е прикован към кръста
"И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво. А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. /Лк. 23,33-34/
Исусе, пронизват ръцете и краката ти с гвоздеи и точно сега, когато болката е най-жестока от устните ти се ражда невъзможната молитва: прощаваш на онези, които слагат гвоздеи в китките ти. И не само един път, а много, както припомня Евангелието, с глаголът, показваш повтарящо се действие: "Отче, прости". Тогава с теб, Исусе, и аз мога да намеря кураж да избера прошката, която освобождава сърцето и връща живота. Господи, за теб не е достатъчно да ни простиш, ти ни оправдаваш и пред Отца, не знаят, що правят. Ти ни защитаваш, ставаш наш застъпник, ходатайстваш за нас. Сега, когато ръцете ти, с които благославяше и лекуваше, са приковани, а краката ти, с които носеше благи вести, вече не могат да подят, сега, в немоща, ни откриваш всевластието на молитвата. На върха на Голгота, ни откриваш висотата на застъпническата молитва, която спасява света. Исусе, нека да се моля не само за себе си и за близките си, но и за онези, които не ме обичат и ми причиняват злини, нека да се моля според желанията на сърцето ти, за отдалечените от тебе, за да възстановя и да се застъпя за всички, които те игнорират, и не познават радостта да те обичат и да бъдат опростени от теб.
Да се помолим с думите: Отче, помилвай нас и целия свят!
За болезненото страдание на Исус
Отче, помилвай нас и целия свят!
За силата на неговите рани
Отче, помилвай нас и целия свят!
За неговата прошка на кръста
Отче, помилвай нас и целия свят!
За онези, които прощават заради твоята любов
Отче, помилвай нас и целия свят!
За застъпничеството на онези, които вярват, обожават, надяват се и те обичат
Отче, помилвай нас и целия свят!
11. Исус вика, че е изоставен
"А от шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час;а около деветия час Иисус извика с висок глас: Или! Или! лама савахтани? сиреч, Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?" /Мт. 27, 45-46/
Исусе, ето една нечувана молитва: викаш към Отец, че си изоставен. Ти Бог на небесата, не даваш отговори, а питаш защо? В кулминацията на Страданието усещаш разстоянието от Отца и дори не го наричаш Отец, както винаги, а Бог, сякаш вече не можеш да идентифицираш лицето му. Защо е така? За да потънеш до дъното на пропастта на нашата болка. Направил си го за мен, та аз, когато виждам само млак, когато усещам, че сигурностите се срутват и потъвам в живота, да не се чувствам повече сам, а да вярвам, че ти си там с мен: ти, Бог на общението, който изпитваш изоставянето, за да не бъда повече заложник на самотата. Когато си извикал твоето защо, си го направил с един псалм: така си превърнал в молитва и най-голямото отчаяние. Ето какво да правим с бурите на живота: не да мълчим и да ги стаяваме вътре в себеси, а да викаме към теб. Слава на тебе, Господи Исусе, защото не си избягал от моето изгубване, а си бил с мен до край; хвала и слава на тебе, който натоварвайки се с всяко разстояние, си станал близо до който е най-далече от теб. И аз, в тъмнината на моите защо, откривам теб, Исусе, светлина в нощта. И във вика на толкова самотни и отритнати хора, подтиснати и изоставени, виждам пак тебе, Боже май: нека да те разпозная и да те обичам.
Да се помолим с думите: Исусе, нека да те разпозная и да те обичам.
В неродените и изоставените деца
Исусе, нека да те разпозная и да те обичам.
В толкова младежи, чакащи някой да чуе техния вик на болка
Исусе, нека да те разпозная и да те обичам.
В твърде многото отритнати възрастни хора
Исусе, нека да те разпозная и да те обичам.
В най-използваните и забравени народиИсусе, нека да те разпозная и да те обичам.
12. Исус умира предавайки се на Отца и предавайки добрия затворник в рая
/Единият от злосторниците, увиснал на кръста/ И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си! И отговори му Исус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая. Исус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна./Лк. 23,42-43.46/
Исусе, един злосторник в рая! Уповава се на теб и ти го поверяваш с теб на Отца. Бог на невъзможното, правиш от един разбойник светец. И не само: на Голгота променяш хода на историята. Правиш от кръста, емблема на гибелта, икона на любовта, от страната на смъртта, мост на живота. Ти превръщаш мрака в светлина, разделението в общение, скръбта в танц, и дори гробът, последната спирка на живота, в точката на раждането на надеждата. Но тези превъплъщения извършав с нас, никога без нас. Исусе, спомни си за мен: тази искрена молитва ти е помогнала да извършиш чудеса в живота на онзи злосторник. Нечуваната мощ на молитвата. Понякога мисля, че моята молитма е нечута, а всъщност е важно да се постоянства, да бъдем търпеливи, отново да казваме: Исусе, спомни си за мен". Спомни си за мен и моето зло няма да е крайна спирка, а тръгване наново. Спомни си: тоест постави ме отново в сърцето си, и когато се отдалеча, когато се загубя в колелото на живота, което се движи толкова бързо. Спомни си за мен, Исусе, защото да си спомниш за мен - го показва и добрия разбойник - е да влезеш в рая. Най-вече припомни ми, Исусе, че моята молитва може да промени историята.
Да се помолим с думите: Исусе, спомни си за мен.
Когато надеждата изчезва и царува отчаянието
Исусе, спомни си за мен.
Когато съм неспособен да взема решение
Исусе, спомни си за мен.
Когато загубвам доверие в себе си и в другите
Исусе, спомни си за мен.
Когато не виждам величието на твоята любов
Исусе, спомни си за мен.
Когато вярвам, че молитвата ми е ненужна
Исусе, спомни си за мен.
13. Исус е свален от кръста и положен в обятията на Мария
Симеон […] рече на Мария, майка Му: ето. Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия – и на самата тебе меч ще прониже душата“ (Лк. 2, 33-35)
Мария, след твоето „да” Словото стана плът в твоята утроба; сега в скута ти лежи неговата измъчена плът: това дете, което ти държеше в ръцете си, е изстрадало тяло. И въпреки това сега, в най-болезнения момент, свети твоето пожертвование: меч пронизва душата ти и молитвата ти продължава да бъде „да", отправено към Бог. Мария, ние сме бедни на „да" и богати на „ако“: ако имах по-добри родители, ако бях по-добре разбран и обичан, ако кариерата ми беше тръгнала по-добре, ако го нямаше този проблем, ако не страдах повече, ако Бог ме изслушваше... Постоянно се питаме защо нещата са така, с усилие живеем в настоящето с любов. Ти би могла да кажеш толкова много „ако“ на Бог, но отново казваш „да“. Силна във вярата, ти смяташ, че любовта, преминала през болката, носи плодове на спасение; че страданието с Бог няма последната дума. И докато държиш безжизнения Исус в ръцете си, у теб отекват последните думи, които той ти каза: Ето твоят син. Майко, аз съм този син! Приеми ме в твоите обятия и се наведи над раните ми. Помогни ми да кажа „да“ на Бог, „да“ на любовта. Майко на милостта, живеем в коравосърдечно време и се нуждаем от състрадание: Ти, нежна и силна, помажи ни с кротост: да обезвредим съпротивата на сърцето и да развържем възлите на душата.
Да се помолим с думите: Хвани ме за ръка, Мария
Когато се поддавам на оплаквания и виктимизъм
Хвани ме за ръка, Мария
Когато престана да се боря и приема да живея с моята неискреност
Хвани ме за ръка, Мария
Когато отлагам и не намирам смелост да кажа „да“ на Бог
Хвани ме за ръка, Мария
Когато съм снизходителен със себе си и непреклонен с другите
Хвани ме за ръка, Мария
Когато искам Църквата и светът да се променят, но аз не се променям
Хвани ме за ръка, Мария
14. Исус е положен в гроба на Йосиф Ариматейски
А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея, на име Йосиф, който също тъй беше ученик на Иисуса; той отиде при Пилата и поиска тялото Иисусово. […]А Йосиф, като взе тялото, обви Го в чиста плащаница и го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скалата (Мт. 27, 57-60).
Йосиф: името, което заедно с това на Мария, стои в зората на Рождество, бележи и зората на Възкресение. Йосиф от Назарет сънува сън и смело взима Исус, за да го спаси от Ирод; ти, Йосиф от Ариматея, взимаш тялото му, без да знаеш, че една неизпълнима и прекрасна мечта ще се сбъдне точно там, в гроба, който си дал на Христос, когато си мислил, че той вече не ще може да направи нищо за теб. Докато съвсем вярно е, че всеки дар, даден на Бога, получава по-голяма отплата.
Йосиф Ариматейски, ти си пророкът на непоколебимата смелост. За да дадеш твоя дар на мъртвец, отиваш при страшния Пилат и му се молиш, за да можеш да дадеш на Исус гроба, който бе направил за себе си. Молитвата ти е настоятелна и думите ти са последвани от дела. Йосифе, напомняй ни, че настоятелната молитва дава плод и дори преминава през мрака на смъртта; че любовта не остава без отговор, а дарява нови начала.
Твоят гроб, който – единствен в историята – ще бъде извор на живот, беше нов, току-що изкопан в скалата. А аз, какво да дам отново на Исус през таза Пасха? Малко време, за да бъда с Него? Малко любов за другите? Моите страхове и моите погребани несгоди, които Христос очаква да му предложа, както ти направи с гроба? Наистина ще бъде Възкресение, ако даря нещо мое на Този, Който даде живота си за мен: защото като даваш, получаваш; защото животът се намира, когато се изгуби и се притежава, когато се дава.
Да се помолим с думите: Смили се, Господи
над мен, който ме мързи да се променя
Смили се, Господи
над мен, който много обича да получава и малко да дава
Смили се, Господи
над мен, неспособен да се предам на любовта ти
Смили се, Господи
над нас, готови да си служим с нещата, но бавни в служението за другите
Смили се, Господи
над нашия свят, замърсен с гробовете на егоизма
Смили се, Господи
Заключителна молитва (името Исус 14 пъти)
Господи, ние се молим на Теб като нуждаещите се, крехките и болните в Евангелието, които те назовават с най-обикновената и близка дума: с твоето име.
Исусе, Твоето име спасява, защото Ти си нашето спасение.
Исусе, ти си моят живот и за да не се изгубя по пътя, имам нужда от теб, който прощаваш и ме повдигаш, който изцеляваш сърцето ми и даваш смисъл на болката ми.
Исусе, ти си поел моето зло върху себе си и от кръста не ме сочиш с пръст, а ме прегръщаш; ти, кротък и смирен по сърце, изцели ме от омразата и негодуванието, освободи ме от подозрението и недоверието.
Исусе, гледам те на кръста и виждам как любовта се отваря пред очите ми, смисъл на моето същество и цел на моя път: помогни ми да обичам и да прощавам, да преодолявам нетолерантността и безразличието, да не се оплаквам.
Исусе, на кръста Ти си жаден и това е жаждата за моята любов и моята молитва; имаш нужда от това, за да завършиш твоите планове за добро и за мир.
Исусе, благодаря ти за онези, които откликват на твоята покана и имат постоянството да се молят, смелостта да вярват и упоритостта да вървят напред в трудностите.
Исусе, представям ти пастирите на твоя свят народ: тяхната молитва поддържа стадото; нека намерят време да стоят пред теб, да поставят сърцата си в съответствие с твоето.
Исусе, благославям те за съзерцателните хора, чиято молитва, скрита от света и угодна на Тебе, пази Църквата и човечеството.
Исусе, представям пред Теб семействата и хората, които тази вечер се молеха от домовете си, възрастните, особено самотните, болните, скъпоценни за Църквата, които обединяват страданията си с твоите.
Исусе, нека тази застъпническа молитва да стигне до сестрите и братята, които в много части на света страдат от преследвания заради Твоето име; тези, които страдат от драмата на войната и тези, които, черпейки сила от Теб, носят тежки кръстове.
Исусе, с Твоя кръст Ти направи всички ни едно: събери вярващите в общение, вдъхни братски и търпеливи чувства, помогни ни да си сътрудничим и да вървим заедно; пази Църквата и света в мир.
Исусе, свети съдия, който ме наричаш по име, освободи ме от прибързаните присъди, от злословието и насилствените и обидни думи.
Исусе, преди да умреш, ти каза: „свърши се“. Аз, в моята непълнота, няма да мога да кажа това; но аз се доверявам на теб, защото ти си моята надежда, надеждата на Църквата и на света.
Исусе, искам да ти кажа още една дума и да продължавам да ти повтарям: благодаря! Благодаря ти, Господи мой и Бог мой".
превод Ива Михайлова и Маня Кавалджиева
