16 нови блажени мъченици, убити от омраза към вярата при нацизма и съветския комунизъм

Ватикан Нюз

Сред скоро обявените за блажени са 16 мъченици, убити от омраза към вярата при нацизма и съветския комунизъм. Групата включва свещеник, гилотиниран в нацистка Германия, и 15 монахини от немски произход, убити от войници на Червената армия или починали в концентрационни лагери в Съветска Русия.

В четвъртък папа Франциск се срещна с кардинал Марчело Семераро, префект на Ведомството за процесите на светците, и упълномощи обнародването на указите, свързани с 25 жени и мъже католици.

Указите включват признаване на мъченичеството на 15 родени в Германия богопосветени жени, които са служили в Полша по време на нахлуването на Червената армия.

Сестра Кристофора Кломфас и нейните 14 посестрими от Конгрегацията на сестрите на Св. Екатерина, дева и мъченица (CSC) са били убити през 1945 г. от омраза към вярата от ръката на съветски войници, претърпявайки изнасилвания, мъчения или гладна смърт, малтретиране или болести в концлагери в Русия. В знак на свирепо презрение към християнската религия техните мъчители често са рязали и късали техните монашески дрехи.

Свещеник за мир и икуменизъм по времето на Хитлер

Брат Макс Йозеф Мецгер, немски епархийски свещеник и основател на Мирския институт „Общество на Христос Цар“, е убит на 17 април 1944 г. в нацистка Германия.

Свещеникът е бил активен в пацифистки и икуменически движения, а през 1917 г. основава Всеобщата лига за мир на Белия кръст. Десет години по-късно той участва като католически наблюдател в Асамблеята в Лозана, която дава началото на Световния съвет на църквите.

При възхода на нацизма той открито се обявява срещу Хитлер. За първи път е арестуван през 1939 г. и втори път през 1943 г.

Осъден на смърт, той е гилотиниран на 17 април 1944 г. в затвора Бранденбург-Гьорден. Той е осъзнавал, че неговият ангажимент към мира и икуменизма, както и отказът му от нацисткия режим в името на Христос, са можели да му костват живота.

Другите бъдещи блажени

Папа Франциск също призна чудесата, приписвани на застъпничеството на трима достопочтени Божи раби, отваряйки по този начин пътя за тяхната беатификация.

Сред бъдещите нови блажени е и патриархът на Антиохия на маронитите Стефан Дуейи, ливанец, живял през 17 век (1630-1704). Той работи интензивно в помощ на бедните и в полза на икуменическия диалог между Изтока и Запада.

Папата също упълномощи беатификацията на преподобния Хосе Торес Падия, испански епархийски свещеник, съосновател на Конгрегацията на сестрите на Компанията на кръста (1811-1878), и преподобния Камило Коста де Борегард, французин епархийски свещеник (1841-1910), наречен „бащата на сираците“ за основаването на сиропиталището Le Bocage в Шамбери.

Седем нови достопочтени Божи раби

Те са:

- Гееваргезе Томас Паникарувеетил Мар Иваниос, архиепископ на Тривандрум от Сиро-Маланкарската католическа църква, основател през 1919 г. на Конгрегациите на Ордена на подражанието на Христос Витания Ашрам и Сестрите на подражанието на Христос Витания Мадом, пионер на икуменизма в Индия и първи епископ на Сиро-Маланкарската католическа църква;

- Бразилският брат Либерио Родригес Морейра, (1884-1980), който посвещава живота си на болните и бедните и изживя с дълбок християнски дух изпитанията на живота, неуморен обожател на Евхаристията;

- Посветеният мирянин Антонио Томичич, (1901-1981) хърватин от Ордена на малките братя капуцини, който през годините на комунизма, когато носенето на религиозни знаци на обществени места, е предизвиквало подигравки и враждебност, никога не сваля одеждата си, понасяйки публични обиди и упорствайки, с твърдо доверие в Господ, в мисията си на просяк за нуждите на братята;

- италианска мирянка и майка Мадалена Фрескобалди Капони, (1771-1839) основателка на Конгрегацията на сестрите пасионистки на Св. Павел от Кръста;

- Мария Алфинда Хоторн, (1851-1926) основателка на сестрите доминиканки на Света Роза от Лима, родена в средата на 19 век в протестантско семейство в американския щат Масачузетс и станала католичка в Европа заедно със съпруга си, от когото тя се разделя поради неговия алкохолизъм, след което се посвещава на служба на Христос при пациенти болни от рак;

- Анджелина Пирини, (1922-1940) мирска ръководителка на енорийската Католическа дейност в Челе ди Сала ди Чезенатико в Емилия Романя, починала през 1940 г.;

- Елизабета Якобучи, (1858-1939) богопосветена на Института на Алкантаринските францискански терциери, живяла между 19-ти и 20-ти век. Тя винаги е била готова да приеме най-скромните задачи и успява да съчетае аскетичния аспект на съзерцанието на Страданията Христови с интензивен милосърден апостолат за сираци и възрастни хора.