Папата: „Не обмислям да подавам оставка"

Ватикан Нюз

Италианският вестник "Corriere della Sera" публикува няколко пасажа от автобиографичната книга на папа Франциск, озаглавена "Животът. Моята история в историята", написана с ватиканския журналист Фабио Маркезе Рагона, която ще бъде публикувана на 19 март от издателство HarperCollins.

В откъсите, публикувани в четвъртък, папата изяснява, че ако се оттегли, той няма да избере да бъде наричан „почетен папа“, а просто „почетен епископ на Рим“.

В такъв случай ще живее в базиликата „Санта Мария Маджоре“ и ще „се върне като изповедник и да причастява болните“.

Папата посочва този възможен сценарий в случай на неговото оттегляне от свети Петровия престол, което обаче, подчертава той, „е далечна хипотеза“, тъй като няма „толкова сериозни причини“ да се обмисля тази възможност, която според него никога не обмисля, „въпреки моментите на трудност“.

Няма „условия за оттегляне“, според папа Франциск, освен ако не възникне „сериозна физическа пречка“, в който случай ще се бъде приложено „писмото за оставка“, депозирано в Държавния секретариат, подписано от Берголио в началото на неговия понтификат.

Той добавя, че възможността за това остава далечна, тъй като папата „е в добро здраве и, ако Бог даде, има още много проекти за реализиране“.

Поколенческият геноцид в Аржентина

Книгата е от над 300 страници и обхваща всички аспекти от живота на папа Франциск, от връзката му със семейството му, особено с неговите баба и дядо, тяхната емиграция в Аржентина през 1929 г., „лекото увлечение“ по време на периода му в семинарията и Втората световна война с нейния драматичен атомен епилог.

„Използването на атомна енергия за военни цели е престъпление срещу човечеството, нашето достойнство и всяка бъдеща възможност в нашия общ дом“, казва папата, поставяйки тежкия въпрос как някой може да твърди, че е „шампион на мира и справедливостта“ докато създава нови оръжия за война.

Страниците преминават през историята на аржентинската диктатура, на дълбоките връзки на Берголио с онези, които не са оцелели, на неговия ангажимент да приютява млади хора в риск по време на режима на генерал Хорхе Рафаел Видела, както и на неуспешния опит да спаси своята учителката Естер, много важна за неговото формиране.

Това, което се случи в Аржентина, „беше геноцид на поколенията“, отново пише папата, който не пропуска да се спре на обвиненията, отправяни срещу него няколко пъти, че по някакъв начин е бил в заговор с диктатурата, опровергани от доказателствата за неговото противопоставяне „на тези зверства“.

Франциск пише за Естер, жена „истинска комунистка“, атеистка, „но уважителна“, която „въпреки че имаше своите идеи, никога не атакуваше вярата. И тя ме научи на много за политиката“. Спомен, който предлага на папата възможност още веднъж да повтори, че „да говориш за бедните не означава автоматично да си комунист“, тъй като „бедните са знамето на Евангелието и са в сърцето на Исус“ и че „собствеността в християнските общности биваше споделяна: това не е комунизъм, това е християнството в чист вид!“.

Защита на човешкия живот

Книгата продължава с непоклатимата защита от страна на папата на човешкия живот, „от зачеването до смъртта“, където абортът „е убийство“, извършено от „наемни убийци, убийци!“, и наричайки практиката на сурогатното майчинство „нечовешка“.

Книгата включва също глава за футбола, страстта на Берголио, за Марадона и неговия обет „вече да не гледа телевизия“.

Страниците обхващат периода му, прекаран в Кордоба, което дава повод за размисъл на папата за грешките, „извършени поради моето авторитарно отношение, до такава степен, че бях обвинен, че съм ултраконсервативен. Това беше период на пречистване. Бях много затворен в себе си, малко депресиран“.

Връзката с папа Бенедикт XVI

Оттеглянето на папа Бенедикт XVI, последвалият конклав и избирането му за папа с избора на името Франциск са друга глава от автобиографията.

Папа Франциск описа болката си за това, че е видял фигурата на „почетния папа“ „експлоатирана, за идеологически и политически цели от безскрупулни хора“ и за последвалите „полемики“, които „не липсваха през тези десет години и нараниха и двама ни“.

„Животът. Моята история в историята“ обхваща периода на пандемията, припомня апелите за богатството на културите и различията на народите, присъщи на Европейския съюз, с надеждата този призив ще бъде чут от унгарския премиер Орбан, „за да разбере, че винаги има голяма нужда от единство“, както и от Брюксел, „който изглежда иска да стандартизира всичко, за да уважава унгарската особеност“.

В книгата папа Франциск засяга скъпи за него теми като защитата на творението и се обръща към младите хора, като ги моли да „вдигат шум“, защото „времето изтича, не ни остава много, за да спасим планета“.

Църквата, която папа Франциск си представя, е „църква-майка, която прегръща и приветства всички, дори онези, които се чувстват грешни и които са били съдени от нас в миналото“, като мисли за хомосексуалните или транссексуалните, „които търсят Господа, но вместо това са отхвърлени или изгонени“.

Папата повтаря своето „да“ на „благословиите за нередовните двойки“, защото всички са обичани от Бог, „особено грешниците. И ако някои братя епископи решат да не следват този път, това не означава, че това е преддверието на разкол, защото доктрината на Църквата не се поставя под въпрос“.

Хомосексуалност и граждански съюзи

Въпреки че хомосексуалните бракове остават невъзможни, казва той, това не важи за гражданските съюзи, защото „правилно е тези хора, които живеят дара на любовта, да могат да имат правно покритие като всички останали“.

Както и в други моменти, думите на папа Франциск са насърчение да накараме хората, които често са маргинализирани в рамките на Църквата, да се почувстват като у дома си, „особено тези, които са получили кръщение и във всяко отношение са част от Божия народ. И тези, които не са получили кръщение и желаят да го получат, или които желаят да действат като кръстници или кръстници, моля, нека бъдат приети“.

Папата не крие раните, нанесени му от тези, които смятат, че той „унищожава папството“.

Дори ако „винаги има някой, който се опитва да попречи на реформите, който би искал да остане заседнал във времената на папата-крал“, казва той, остава фактът, че въпреки че „тази на Ватикана е последната абсолютна монархия в Европа и че тук често се правят придворни разсъждения и маневри, тези схеми трябва да бъдат окончателно изоставени“.