Обща аудиенция: гордостта се преборва чрез смирението
Адриана Мазоти - Ватикана
„Гордостта е самопревъзнасяне, самонадеяност, суета“. На порока на „гордостта“ папа Франциск посвети днешната си катехизисна беседа по време на общата аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“. Текстът бе прочетен от монсеньор Пиерлуиджи Джироли, служител в Държавния секретариат, „моят помощник“, казва папата, представяйки го, „защото все още съм настинал и не мога да чета добре“. Откъсът от който почерпи вдъхновение папата за размишлението си бе взето от книгата на Сирах:
От всички пороци гордостта е „великата кралица“
В текста Франциск описва гордия човек: „Той е някой, който мисли, че е много повече, отколкото всъщност е; някой, който трепери да бъде признат за по-велик от другите“, които той презира, смятайки ги за по-низши. Папата припомни, че в катехизисната беседа от миналата сряда, се говореше за подобен порок, тщеславието, но то „е инфантилна болест“ в сравнение с гордостта.
Анализирайки безумията на човека, монасите от древността разпознават един определен ред в последователността на злините: започваме от най-тежките грехове, като лакомията, за да стигнем до най-чудовищните злини. От всички пороци гордостта е „великата кралица“. (...) Който се поддава на този порок, е далеч от Бог и поправянето на това зло изисква време и усилия, повече от всяка друга битка, към която е призован християнинът.
Исус ни учи никога да не съдим
В рамките на злото на гордостта, продължава папата, има „абсурдното твърдение да сме като Бог“, следователно се забелязва първородния грях. Този порок разваля отношенията между хората, трови онова „братско чувство“, което трябва да ни обединява. Гордият човек също се разкрива като такъв в своята физика и по-конкретно държание.
Той е склонен към презрителна преценка: за нищо издава неотменими присъди за другите, които му се струват безнадеждно неумели и некадърни. В своята арогантност забравя, че Исус в Евангелията Исус ни е дал няколко морални правила, но по отношение на едно от тях Той е непреклонен: никога не съдете.
Примерът на апостол Петър
Към горделивият човек е невъзможно да се отправи дори малка критика или забележка, невъзможно е да бъде поправен, трябва само да бъдем търпеливи с него, „защото един ден сградата му ще се срути“. Оттук папата цитира примера на апостол Петър, който уверено казва на Исус: „Дори всички да те изоставят, аз няма!“, но след това осъзнава, че се страхува като другите, когато е изправен пред смъртна опасност.
И така вторият Петър, този, който вече не повдига главата си, а плаче с горчиви сълзи, ще бъде изцелен от Исус и най-накрая ще бъде годен да поддържа тежестта на Църквата.
Спасението идва чрез смирението
„Истинското лекарство за всеки акт на гордост е смирението, чрез което идва спасението и Мария е пример за това“, припомня папата. В Magnificat тя свидетелства за Бог, който „разпръсва горделивите в болните мисли на сърцата им“. Накрая Франциск припомня апостол Яков, който пише на общност, наранена от вътрешни борби, причинени от гордостта: „Бог се съпротивлява на горделивите, но дава благодатта Си на смирените“:
Затова, скъпи братя и сестри, нека се възползваме от този пост за борба с нашата гордост.
В приветствията си към италианско говорещите вярващи в края на общата аудиенция папата насърчи: „В тези дни на Великия пост продължавайте смело в ангажимента да се освободите от всичко, което маскира живота ви, за да се върнете с цялото си сърце към Бог, който ни обича с вечна любов“.
svt/ vatn
