Обща аудиенция: Добродетелта се придобива с постоянни усилия
Светла Чалъкова – Ватикана
След осем катехезисни беседи, посветени на пороците, на общата аудиенция на 13 март, папа Франциск въведе размишлението върху онова „добро, което произтича от бавното съзряване на личността до степен да стане вътрешна характеристика“, а именно добродетелта, която се поддържа от Божията благодат, но трябва да се култивира с добра воля. Размишлението беше отново прочетено от монсеньор Пиерлуиджи Джирели, служител в Държавния секретариат
В текста на катехизисната си беседа папата отбелязва, че човешкото сърце може да се отдаде на вредни страсти, да се поддаде на изкушенията, но може и да им устои. Въпреки трудностите, „човек е създаден за добро и може да практикува това изкуство, така че някои добри тенденции в него могат да станат постоянни“.
Папата припомня, че римските философи са наричали добродетелите с думата virtus, а гръцките с aretè. Латинският термин се отнася предимно за „силен и смел човек, способен на дисциплина и аскетизъм“, докато гръцкият означава нещо, което се откроява и предизвиква възхищение. Добродетелния човек е човек, верен на призванието си, който се стреми да реализира напълно своя потенциал, отбелязва Светият отец.
Франциск припомня, че светците, придобили добродетели чрез постоянни усилия, не са „изключение от човечеството“ или „определен тесен кръг от шампиони, които живеят извън границите на нашия вид“, а хора, които са изпълнили призванието на всеки човек.
„Колко щастлив би бил един свят, в който справедливостта, уважението, взаимната доброта, великодушието, надеждата станат универсална норма, а не рядка аномалия! Ето защо учението за добродетелните дела в нашето драматично време, когато често срещаме най-лошите прояви на човечност, трябва да бъде преоткрито и практикувано от всички. В един деформиран свят трябва да помним формата, в която сме създадени – Божият образ, който е запечатан завинаги във всеки от нас“, подчертава папата.
Франциск припомня, че според Катехизиса на Католическата църква добродетелта е „обикновена и трайна готовност да се прави добро“. Не говорим за „спонтанното и случайно“ добро, на което понякога са способни дори престъпниците, а за доброто, което „се ражда в резултат на бавното съзряване на човека, докато стане негова вътрешна характеристика“. Добродетелта е склонност към свобода, която ни позволява да свикнем винаги да правим правилния избор между доброто и злото“, добавя Светият отец.
Папата отбелязва, че първата помощ за християните за придобиване на добродетел е Божията благодат, а Светият Дух винаги действа в душите на кръстените, за да ги води към добродетелен живот. „Колко християни са достигнали святостта чрез сълзите, осъзнавайки, че не могат да преодолеят някои слабости. Но те също чувстваха, че Бог е извършил добро дело в тях, което беше само наметало за тях. Благодатта винаги предхожда нашите морални усилия“, добавя Франциск.
Папата подчертава, че добродетелите могат да бъдат развити, като изпросим първия дар на Светия Дух – мъдростта. Той припомня, че човек има способността да устоява на различни инстинкти, страсти и сили, понякога хаотични, които носи в себе си. „Безценният дар, който притежаваме, е отвореността на ума, това е мъдростта, която е способна да се учи от грешките, за да управлява правилно живота“, напомня папата и добавя, че „имаме нужда и от добра воля: способността да избираме доброто, да се образоваме чрез аскетични упражнения, като избягваме излишното“. В края на размишлението си Франциск припомни, че развитието на добродетелта е трудна задача, но именно тя определя нашето щастие.
