Обща аудиенция: вяра, надежда и любов, противоотрова срещу самодостатъчността
Адриана Мазоти - Ватикана
На традиционната обща аудиенция с вярващите и поклонниците в Рим, папа Франциск продължи поредицата от катехизисни беседи, посветени на пороците и добродетелите, които са предмет на неговите размисли през тези седмици. След като през миналите седмици спря вниманието на четирите основни добродетели: благоразумие, справедливост, сила на духа и умереност, днес мислите му се насочиха към трите богословски добродетели: вяра, надежда и любов, които „характеризират живота на християните“ и са „залог за присъствието и действието на Светия Дух“ в тях. Следователно ученикът на Исус не е герой и „никога не е сам“.
Кардиналните добродетели, основата на добрия живот
Кардиналите добродетели, наследство от древната мисъл, са крайъгълните камъни на моралния живот, тоест на „добрия живот“. Още преди Христа, обясни папата, са присъствали ценности като честност, мъдрост, смелост и умереност. „Това наследство на човечеството – отбеляза той – не е заменено от християнството, а е поставено в ясен фокус, валоризирано, пречистено и интегрирано“.
Следователно в сърцето на всеки мъж и жена съществува способността да търсят доброто. Светият Дух е даден, за да могат онези, които го приемат, да могат ясно да разграничат доброто от злото, да имат силата да се придържат към доброто, като същевременно избягват злото, и по този начин да постигнат пълна реализация.
Богословските добродетели, дар на Духа
Но християнинът – открои папата има допълнително предимство, „особена помощ от Духа на Исус Христос“, чрез дара на трите добродетели: вяра, надежда и любов, наречени богословски, „защото се приемат и живеят във връзката с Бог“. Папата цитира определението им, дадено от Катехизиса на Католическата църква:
Това са добродетелите, които имат за произход, причина и цел самия Бог. Вложени в човека с освещаващата благодат, те го правят способен да живее във връзка с Троицата, обосновават и движат моралния живот на християнина, оживяват човешките добродетели. Те са залог за присъствието и делото на Светия Дух в човешките способности.
Не герои, а ученици
Присъствието на Духа въвежда една радикална разлика, посочи Франциск: докато спазването на кардиналните добродетели може да създаде герои в усилията им да вършат добро, „християнинът никога не е сам. Той прави добро – заяви папата – не за едно титанично усилие на лична ангажираност, а защото, като смирен ученик, той върви зад Учителя Исус“:
Християнинът притежава богословските добродетели, които са голямата противоотрова срещу самодостатъчността. Колко често определени като морално безупречни мъже и жени рискуват да станат в очите на онези, които ги познават, самонадеяни и арогантни! (...) Гордостта - високомерието - е отрова, това е мощна отрова: само една капка е достатъчна, за да съсипе цял живот, характеризиращ се с доброта.
Помощ за преодоляването на трудните моменти
Доброто, заяви още папата, има точни характеристики, „то е не само цел, но и път“. Сред характеристиките са дискретност и любезност, но преди всичко премахването на „това понякога твърде тромаво присъствие, което е нашето его“. Никой – предупреди папата - не е освободен от падения и грешки и затова богословските добродетели са от голяма помощ в трудни ситуации
Ако сме загубили доверие, Бог ни отваря отново за вяра със силата на Духа; ако сме обезсърчени, Бог събужда в нас надеждата; ако сърцето ни е закоравяло, Бог го смекчава със своята любов.
svt/ vatn
