Обща аудиенция: силата на духа ни помага да преодолеем изпитанията на живота
Адриана Мазоти - Ватикана
„Най-борбената“ от добродетелите, тази, „която ни помага да даваме плод в живота е силата на духа, третата кардинална добродетел след благоразумието и справедливостта. На днешната обща аудиенция, 10 април, на площад Свети Петър, папа Франциск продължи поредицата от катехизисни беседи за добродетелите, сравнявайки казаното в Катехизиса на Католическата църква и мисълта на древните, гръцките философи и християнски богослови. „ Смелостта осигурява непоколебимост в трудностите и постоянство в следването на доброто. Тя ни води до себеотрицание и самопожертвование, за да защитим едно справедливо дело“, се чете в Катехизиса на Католическата църква (382).
Исус познава човешките емоции
За древните добродетелта на силата на духа е била свързана с „избухливия апетит“, тоест със страстите, които те са разпознавали като съществуващи в човека, каза папата, който коментира, че страстите не винаги са „остатък от грях“, а че те трябва да бъдат възпитани и насочени към доброто. „Исус имаше страст“, каза той.
Християнин без смелост, който не насочва силата си към добро, който не досажда на никого, е безполезен християнин. Нека помислим върху това. Исус не е слаб и асептичен Бог, който не познава човешките емоции. Напротив. Изправен пред смъртта на своя приятел Лазар започва да плаче; и неговата страстна душа се откроява в някои от изразите му.
Да не се поддаваме на страховете, възникващи в нас
Отново според древните мислители, силата на духа е „двойна тенденция, една пасивна и една активна“. Първата – обясни папата - „е насочена вътре в нас самите“, да се борим с онези „вътрешни врагове“, като страх, вина и мъка от които рискуваме да останем парализирани. Става дума за победа „срещу себе си“, без да се поддаваме на онези страхове, които в по-голямата си част „изобщо не се сбъдват“, отбеляза Франциск
По-добре е в такива моменти да призовем Светия Дух и да се изправим срещу всичко с търпелива твърдост: един проблем наведнъж, както сме способни, но не сами! Господ е с нас, ако Му се доверим и искрено търсим доброто. Тогава във всяка ситуация можем да разчитаме на Божието Провидение, което действа като щит и броня.
Да приемем сериозно присъствието на злото в света
Всеки от нас – каза папата – е изправен в битка, която трябва да води срещу „външните врагове, които са изпитанията на живота“. И тук се помества второто движение на силата на духа, най-активното. Пред лицето на непредсказуемите събития на битието, силата на духа „ни прави издръжливи моряци, които не се плашат и не се обезсърчават“. Трябва – подчерта Франциск - да приемем сериозно „предизвикателството на злото в света“, а не да се преструваме, че то не съществува:
Достатъчно е да прелистим историческа книга или за съжаление дори вестниците, за да открием жестокостите, на които сме отчасти жертви и отчасти главни герои: войни, насилие, робство, потисничество на бедните, незараснали рани, които все още кървят. Добродетелта на силата на духа ни кара да реагираме и да кажем на висок глас твърдо „не“ на всичко това.
Да повторим нашето „не“ на злото и безразличието
„Не“, което ни разтърсва в контекст, западният, който „разводни всичко“, който смята всичко за еднакво, където понякога изпитваме „здравословна носталгия за пророци“, „неудобни и далновидни“ фигури.
Нуждаем се от някой, който да ни свали от мекото място, в което сме се настанили и да ни накара да повторим решително „не” на злото и на всичко, което води до безразличие. „Не“ на злото и „не“ на безразличието; „да“ на пътя, на пътя, който ни кара да напредваме и за това трябва да се борим.
Франциск завърши, като прикани да погледнем силата на Исус в Евангелието и примера на светците, за да можем и ние да се научим да я живеем.
svt/ vatn
