Папата призова Католическа дейност да разпространява „културата на срещата"
Светла Чалъкова - Ватикана
Темата на срещата бе „Отворени обятия“. „Прегръдката е един от най-спонтанните изрази на човешкия опит“, коментира папата, отбелязвайки, че човешкият живот винаги е изпълнен с прегръдки, като се започне от първите, родителски прегръдки:
„Но преди всичко той е прегърнат от огромната прегръдка на Бог, Който пръв ни обикна и никога не престава да ни прегръща, особено след като се изгубим и се върнем, както е описано в притчата за Милосърдния баща и блудния син“.
Според папата има три вида прегръдки: прегръдки, които липсват, прегръдки, които спасяват, и такива, които променят живота.
„Прегръдки, които липсват“: Папата обясни, че светът не винаги реагира положително на нашия импулс и ние срещаме изолация, съпротива, когато „ръцете се втвърдят и юмруците се стиснат от заплаха“.
„Да, в основата на войните често има пропуснати или отхвърлени прегръдки, които са последвани от предразсъдъци, неразбиране и подозрения, до степен да виждаме другия като враг. И всичко това, за съжаление, в наши дни е пред очите ни, в твърде много части на света! С присъствието си и с работата си обаче можете да свидетелствате на всички, че пътят на прегръдката е път на живот“.
След това има прегръдка, която е спасение: това се случва, когато положителните стойности, присъщи на този жест, се добавят към измерението на вярата, в центъра на което е именно „милосърдната прегръдка на Бог, който спасява“ и, която Исус ни показа, умирайки на кръста и давайки живота си за нас. И това, каза Франциск, „за да се научим и ние да правим същото“.
Затова нека никога не изпускаме от поглед прегръдката на Отца, Който спасява, парадигма на живот и сърцевина на Евангелието, образец на радикална любов, която се подхранва и вдъхновява от безвъзмездния и винаги преизобилен дар на Бог. Братя и сестри, нека се оставим да бъдем прегърнати от Него като деца. Всеки от нас носи нещо детско в сърцето си, което има нужда от прегръдка. Нека се оставим да бъдем прегърнати от Господ. Така в прегръдката на Господ ние се учим да можем да прегръщаме другите.
И накрая, има прегръдки, които променят живота. Такива прегръдки „посочват нови пътища, пътища на надеждата“, подчерта папата и посочи примера на светци, в чийто живот прегръдката е била повратна точка: например свети Франциск изостави всичко и последва Господ, след като прегърна прокажен.
„Колкото повече можете да прегърнете и подкрепите всеки брат в нужда, толкова повече ще бъдете присъствието на Христос“, каза папата, като призова членовете на Католическа дейност да развият „култура на прегръдките“. Това ще допринесе за „обновяването на семейните и образователни отношения, на процесите на помирение и справедливост, на усилията за общение и съвместна отговорност, за изграждането на връзки за бъдеще на мир".
В края на словото си Светият отец подчерта синодалния характер на срещата на италианското църковно движение:
„Виждайки ви тук заедно – тийнейджъри, семейства, мъже и жени, студенти и работници, млади, възрастни и старци (както наричате хората от моето поколение) – това ме кара да мисля за Синода.“
Папа Франциск пожела на участниците в срещата да бъдат „атлети и знаменосци на синодалността“ в своите епархии и енории.
