Папата: да спрем войната, децата се нуждаят от домове, а не от гробове
Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана
Пореден апел оръжията да замлъкнат, пореден прочувствен призив да се отрече войната, винаги с поглед, отправен към жертвите на целия Близък Изток, от Израел до Газа, от Сирия до Ливан. Папа Франциск призовава за мир в посланието си за края на Рамазана, свещеният месец на ислямските пости, изпратено до телевизионната мрежа Ал Арабия.
Потиснат съм поради конфликта в Палестина и Израел: нека незабавно да спре огънят в Ивицата Газа, където се извършва хуманитарна катастрофа; нека да могат да пристигнат помощите за палестинското население, което страда твърде много; нека бъдат освободени заложниците, отвлечени през октомври! Мисля и за измъчената Сирия, за Ливан, за целия Близък Изток: нека не позволяваме на пламъците на омразата да се разгарят, подсилвани от гибелните ветрове на надпреварата във въоръжаването! Нека не позволяваме войната да се разраства! Да спрем инерцията на злото!
Войната е път без цел
Честването на Рамадана, което съвпадна с празнуването на християнската Пасха, както припомня папата в посланието, „силно контрастира с мъката за кръвта, която се пролива в благословените земи на Близкия Изток". Затова Франциск моли да се преодолее нощта на омразата, прегърнати отгоре, от светлината на живота.
Бог е мир и иска мир. Тези, които вярват в Него, могат единствено да отрекат войната, която не разрешава, а увеличава конфликтите. Войната, няма да се уморя да повтарям, е винаги и само поражение: тя е път без цел; не открива перспективи, а гаси надеждата.
Децата имат нужда от домове, а не от гробове
Папата става говорител на желанието за мир на семействата, на младите хора, на работниците, на възрастните, на децата, като мисли за техните сълзи, докато казват „стига война“.
Стига! – казвам и аз – на онези, които носят тежката отговорност да управляват нациите: стига, спрете се! Моля, спрете грохота на оръжията и мислете за децата, за всички деца, като за свои деца. Нека всички да гледаме към бъдещето с очите на децата. Те не се питат кой е врагът, който да се унищожи, а кои са приятелите, с които да си играят; имат нужда от домове, от паркове и училища, а не гробове и ями!
Апел за християните от Близкия Изток
Така, както в природата пустините могат да разцъфват, това може да стане и в сърцата и живота на хора и народи, е заключението на посланието, но само при определени условия.
От пустините на омразата ще поникнат кълнове на надежда само ако съумеем да растем заедно, един до друг; ако съумеем да уважаваме вярата на другите; ако съумеем да признаем правото на съществуване на всеки народ и правото на всеки народ да има държава; ако съумеем да живеем в мир, като не очерняме никого.
Папа Франциск завършва посланието си с прегръдка към християните, които „сред много трудности" живеят в Близкия Изток, като моли „те винаги и навсякъде да имат правото и възможността свободно да изповядват своята вяра, която говори за мир и братство".
