Папата: културните паметници да бъдат житейски уроци, а не музейни експонати

Маня Кавалджиева – Ватикана

Интересът към културното наследство „не може да остане в художествено-културната сфера, а трябва да има по-широка перспектива, която да обхваща целостта на човешката личност, която получава това наследство и народите, които са му го предали“. Папа Франциск посочи това в словото си, предадено на присъстващите членове на групата „Ciudades Patrimonio de la Humanidad“ (Градове на световното културно наследство), приети на аудиенция на 13 април.

Групата, създадена в Испания през 1993 г. (и която миналата година навърши 30 години), свързва в мрежата градовете, обявени за обекти на световното културно наследство и е призната и на правителствено ниво.

По време на срещата, папата подчерта, че да бъдеш свидетел на своето наследство е „голяма отговорност, но също така и хубаво призвание“.

Папа Франциск потвърди, че „историческите ситуации, със своите светлини и сенки, ни говорят за реални мъже и жени, за истински чувства, които за нас трябва да бъдат житейски уроци, а не музейни експонати“.

Светият Отец посочи, че става дума за „страдания и копнежи на хората, които с течение на времето са построили своите градове, смесицата от култури и цивилизации, които са следвали една след друга, както и своята вяра в Бог, която кара сърцето да се отваря с плам“.

Накрая, папа Франциск изрази пожелание „съзерцаването на отделните монументи да ни накара отново да се замислим за благоразумието и силата на духа, които са направили възможно тяхното създаване“ и всички „да се почувстваме призовани от уроците по справедливост и умереност, признати от всяка историческа ситуация“.

По този начин, заключи папа Франциск, ще говорим за „народи, хора, за история, която не се съзерцава, а се реализира, с поглед към миналото и поглед към бъдещето“.