Папата: климатичната криза изисква незабавни и решителни действия
Светла Чалъкова - Ватикана
Представители на международни организации, изследователи, религиозни лидери, експерти, кметове и други местни фигури участват в тридневната среща, организирана от Папската академия на науките и Папската академия за социални науки. Те обсъждат четири ключови аспекта на климатичната криза: вода, въздух, храна и енергия. Резултатът от срещата на върха ще бъде прилагането на Протокола за повишаване на устойчивостта към изменението на климата, който ще бъде представен на държавите-членки на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата.
В словото си пред участниците в конференцията папата отбеляза, че количеството данни от изменението на климата нараства от година на година, така че е необходимо да се вземат спешни мерки за защитата на хората и природата. „Унищожаването на околната среда е престъпление срещу Бог, грях, който е не само личен, но и структурен, който поставя всички хора в сериозна опасност, особено най-уязвимите сред нас, и заплашва да предизвика конфликт между поколенията. Ние носим сериозна отговорност да гарантираме, че нашите деца и младежи няма да бъдат лишени от бъдещето“, предупреди Франциск.
В момента – открои папата - сме изправени пред редица взаимосвързани предизвикателства като изменението на климата, загубата на биоразнообразие, влошаването на околната среда, неравенството, несигурността на храните и заплахите за достойнството на хората, засегнати от тези предизвикателства. Без спешно и колективно решение те ще представляват заплаха за съществуването на цялото ни човешко семейство, други живи същества и екосистеми, но най-голямото страдание ще падне върху бедното население, напомни папата.
Франциск цитира някои от последните световни данни: Богатите страни с население от около 1 милиард души произвеждат повече от половината от замърсителите, които улавят топлината. В същото време най-бедните 3 милиарда души са отговорни за по-малко от 10% от замърсяването, но те страдат най-много от ефектите на затоплянето, като представляват 75% от общите щети. 46-те най-слабо развити страни, предимно в Африка, произвеждат само 1% от глобалните емисии на CO2. Страните от Г-20 генерират 80% от емисиите.
„Пътят, който трябва да извървим, е труден и пълен с опасности. Доказателствата от тази среща на върха показаха, че последиците от изменението на климата засягат всеки аспект от живота ни, застрашавайки нашите системи за вода, въздух, храна и енергия. Не по-малко тревожни са и заплахите за здравето и благополучието на хората. Свидетели сме на упадъка на общностите и на принудителното разселване на семействата. Замърсяването на въздуха преждевременно отнема милиони животи всяка година. Повече от 3,5 милиарда души живеят в райони, които са най-уязвими от опустошителните последици от изменението на климата, което ги принуждава да мигрират. През последните години видяхме много от нашите братя и сестри да умират в отчаяни пътувания и прогнозите за бъдещето са тревожни. Защитата на достойнството и правата на климатичните мигранти означава защита на светостта на всеки човешки живот и изисква уважение към Божия завет да се грижим и защитаваме нашия общ дом“, каза Франциск.
Оттук папата се присъедини към призива на участниците в срещата: „Преди всичко е необходимо да се разработи универсален подход и да се предприемат бързи и решителни действия, които могат да доведат до промени и политически решения. Второ, необходимо е да се обърне кривата на глобалното затопляне, като се намали наполовина скоростта на затопляне за краткото време от четвърт век. В същото време е необходимо да се стремим към глобална декарбонизация и премахване на зависимостта от изкопаемите горива. Трето, необходимо е да се премахне голямо количество въглероден диоксид от атмосферата с помощта на екологична програма, която е предназначена за няколко поколения. В това начинание самата природа ще стане наш верен съюзник, разкривайки регенеративните си способности“.
Светият отец призова за опазване на природните ресурси – басейните на Амазонка и Конго, блатата и мангровите гори, океаните, кораловите рифове, земеделските земи и ледените шапки – които допринасят за намаляване на глобалните емисии на въглероден диоксид. Такъв интегриран подход ще помогне в борбата с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и неравенството, каза той
„Климатичната криза изисква глобално сътрудничество и солидарност. Чрез намаляване на емисиите, възпитание за определен начин на живот, иновативно финансиране и използване на доказани екологични решения, ние ще увеличим устойчивостта“, каза папата.
И накрая, необходимо е да се разработи нова финансова архитектура, способна да отговори на нуждите на глобалния юг и островните държави, сериозно засегнати от климатични бедствия. Преструктурирането и намаляването на дълга, както и разработването на нова глобална финансова харта до 2025 г., която ще определи екологичния дълг на държавите, могат да осигурят значителна помощ за смекчаване на последиците от изменението на климата, каза Франциск.
„Необходимо е да се действа незабавно и решително, защото залозите са много високи“, завърши папата.
