Обща аудиенция: с надеждата и търпението се градят мира и бъдещето
Светла Чалъкова - Ватикана
На традиционната обща аудиенция с вярващите и поклонниците на площад „Свети Петър“, Франциск посвети своята катехизисна беседа на втората богословска добродетел, надеждата, с която, както казва Катехизиса на Католическата църква „ние желаем и очакваме от Бог вечния живот като наше щастие, влагайки нашето доверие в Христовите обещания и опирайки се на помощта на благодатта на Светия Дух, за да я заслужим и съхраним до края на земния си път
Надеждата „е дар, който идва директно от Бог“, която е толкова необходима днес. Тя е „е отговорът, предложен на нашето сърце, когато в нас възниква абсолютният въпрос: „Какво ще стане с мен? е Каква е крайната цел на пътуването? Каква е съдбата на света?
Търсенето на смисъл
Всички ние търсим смисъл в нашето житейско пътуване - отбеляза Франциск - и ако мислим, че „в началото и в края е нищото“, не разбираме вече защо трябва да вървим. Някой може да се предаде на отчаянието и да каже:
„Опитвал съм се да бъда добродетелен, да бъда благоразумен, справедлив, силен, умерен. Бил съм и мъж или жена на вярата... Какъв беше смисълът от моята борба, ако всичко свършва до тук?“. Ако липсва надежда, всички останали добродетели рискуват да се разпаднат и да се превърнат в пепел.
Възкръсналият Христос е основата на надеждата
Ако християнинът има надежда в сърцето си обаче, това не се дължи на собствените му заслуги, защото – каза папата - надеждата „не е упоритост, в която искаме да се убеждаваме, а е дар, който идва директно от Бог“ . Християнинът вярва в бъдещето, „защото Христос умря и възкръсна и ни даде Духа Си“. Апостол Павел напомня на общността в Коринт за това, като предупреждава, че „ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е напразна“ и дори мъртвите са изгубени:
Сякаш казва: ако вярвате във възкресението на Христос, тогава знаете със сигурност, че никое поражение и никаква смърт не са вечни. Но ако не вярвате във възкресението на Христос, тогава всичко става празно, дори проповядването на апостолите.
Нека никога не забравяме, че Бог прощава всичко
Колко често ни липсва надежда, каза папа Франциск, който се спря на греха срещу тази добродетел. „Ние съгрешаваме срещу надеждата, когато сме обезсърчени от нашите грехове, забравяйки Божията милост. „Нека не забравяме тази истина: Бог прощава всичко, Бог винаги прощава“, припомни настойчиво Франциск. Съгрешаваме срещу надеждата също когато вече не чувстваме огъня на Господната любов и поради тази причина не сме в състояние да „вземаме решения, които ни ангажират за цял живот“. И все пак „светът днес има толкова нужда от надежда, колкото и от търпение. Оттук папата обясни връзката между двете добродетели:
Търпеливите хора са тъкачи на добро. Те упорито желаят мира и дори някои да бързат и искат всичко веднага, търпението има способността да чака. Дори когато мнозина около тях са се поддали на разочарованието, онези, които са вдъхновени от надежда и са търпеливи, успяват да преминат през най-мрачните нощи.
Надеждата е стремеж към бъдещето
Надеждата, продължи папата, „е добродетелта на онези, които имат младо сърце“, независимо от възрастта им, защото е „постоянен стремеж към бъдещето“. Така са живели Симеон и Анна, двамата старци, за които разказва Евангелието, които са успели да разпознаят Месията в Исус, доведен в храма. „Каква благословия е това, ако беше така за и всички нас!“, възкликна Франциск. Каква милост, ако „след дълго скитане, оставяйки торбата и тоягата, сърцето ни се изпълни с радост, непозната досега, и да можем и ние да възкликнем“, по думите на Симеон:
„Сега можеш да пуснеш слугата Си с мир, Господи, според думата Си, защото очите ми видяха Твоето спасение, приготвено от Тебе пред всички народи: светлина, която да Те разкрие на людете, и слава на Твоя народ, Израил“.
„Нека изпросим благодатта на надеждата заедно с търпението“ насърчи Франциск, който посъветва: „Винаги гледайте на тази окончателна среща; винаги гледайте на факта, че Господ винаги е близо до нас, че никога, никога смъртта няма да победи“.
