Папа към учениците от Scholas Occurrentes: преоткрийте игривото измерение на живота

Светла Чалъкова - Ватикана

„Кой е най-ранният ви спомен?“ беше въпросът, който предизвика диалога между папа Франциск и участниците в първата „Международна среща на смисъла“, която се проведе от 21 до 23 май във Ватикана и организирана от ватиканската фондация Scholas Occurrentes

При закриването на това събитие в Новата синодална зала на Ватикана участниците представиха на Светия отец заключенията от своята работа и включиха папата в диалог на живо на испански език.

В продължение на три дни ректори на водещи университети от цял ​​свят, личности от света на културата, политиката и технологиите, влиятелни млади хора в своите общности и хора на изкуството търсеха конкретни решения на предизвикателствата на „Университета на смисъла“, чието управление Светият отец повери на Scholas Occurrentes.

Отговаряйки на първия въпрос, папа Франциск припомни, както е правил и в други случаи, времето прекарано с баба му, с която са говорили на диалекта на региона Пиемонт в Северна Италия. Той нарече „пиемонтския“ свой „първи език“, добавяйки: „След това научих испански“.

Направете място за надеждата

Обръщайки се към това как трябва да реагира някой, който е страдал много, Светият отец призова въпреки това страдание да оставят сърцата си отворени.

„Най-лошото нещо, което може да се случи в живота - предупреди той - е да позволиш на тази болка да те затвори. Болката те прави недружелюбен“. В този контекст папа Франциск насърчи да се „направи място за галене“, като каза, че „болката иска да бъде галена. Болката изисква това“.

„Направете място за надеждата“, каза той.

Когато по-късно обсъди ролята на изкуството в изграждането на смисъла, папа Франциск подчерта, че „изкуството отваря хоризонти“ и даде пример за приноса на други дисциплини.

Изкуството разширява сърцето

„Математиката ви помага да развиете твърди концепции и ви помага да напредвате. Философията отваря различни начини на мислене, но изкуството – изтъкна - те дърпа напред, освобождава те и разширява сърцето“, каза той, преди да рецитира първите редове на поемата Everness от Хорхе Луис Борхес.

Светият отец сподели също, че често неговият баща им е четял от книгата на Едмундо де Амичис „Сърце“.

„Това ме запозна с литературата“, каза той и добави, че баба му също ги кара да повтарят откъси от „Годениците“, които той все още помни.

Изкуството не само ви отваря – каза още той - но също така „ви прави симпатични и осветява сърцето ви“.

Мощен инструмент за образование

След това Светият отец изслуша свидетелството на Изидора Урибе Силва, която е била подложена на тормоз на дванадесетгодишна възраст и е била извън системата за шест месеца, докато не сменя училището. Тя сподели, че е се чувствала обезнадеждена, защото  никой не е правил нищо за приобщаването, но сега каза, е щастлива, защото „всички вие вярвате, че образованието е мощен инструмент“.

В последната част на срещата, участниците попитаха папата за „значението на Университета на смисъла“.

Този Университет – каза папата - поставя човешката личност с нейната уникалност в центъра на образованието. Той насърчава културата на срещата. Университетът на смисъла  - продължи Франциск - не трябва да губи връзката между три езика: този на „ръцете“, „на сърцето“ и „на главата“.

Срещата завърши с папата, който държи в ръката си „парцалена топка“ символ на „играта“ и добави, че „когато човек загуби способността да играе и стане твърде сериозен, човек губи смисъла на живота си“.

В този дух той разказа, че като дете си е играл с парцалена топка, тъй като кожените били много скъпи. „Децата, когато играят, измислят неща, две или три малки парчета дърво са достатъчни, за да направят игра, защото истинското измерение на играта е творческо“, подчерта той.

Папа Франциск завърши среща, като благодари на присъстващите за присъствието, което, каза той, му е доставило голяма радост и даде своята благословия.