Папата за Световния ден на възрастните: не изоставяйте никого в напреднала възраст

Светла Чалъкова - Ватикана

Тазгодишната тема на Световния ден на възрастните хора е „Не ме оставяй в старостта“ (вж. Псалм 71, 9).

Преданата любов на Господ

Посланието започва с признаването, че „Бог никога не изоставя своите деца“, в неговите очи животът не губи стойност „когато възрастта напредва и силата намалява“. Цялото Свещено писание свидетелства за „преданата любов на Господ“ и Неговата милост към нас „в каквото и състояние да се намираме“

Псалмите са изпълнени с удивлението на човешкото сърце пред Бог, който се грижи за нас, въпреки нашата незначителност; те ни уверяват, че Бог е изтъкал всеки от нас още от майчината утроба и че няма да изостави живота ни дори в ада. Затова можем да бъдем сигурни, че той ще бъде близо до нас и в напреднала възраст, още повече, че в Библията остаряването е знак за благословия.

Страхът от изоставяне

Наред с тази сигурност, в Библията откриваме и изрази на страх от изоставяне и силни призиви като в Псалм 71, 9: „Не ме изхвърляй във времето на старост“. Франциск пише, че това не е противоречие и се позовава на личен опит, който обяснява:

Оглеждайки се наоколо, не ни е трудно да видим как тези изрази отразяват една повече от очевидна реалност. Твърде често самотата е горчивият спътник в живота на нас, възрастните, баби и дядовците. Много пъти, като епископ на Буенос Айрес, ми се е случвало да посещавам домове за възрастни хора и съм осъзнавал колко рядко тези хора са били посещавани.

Причините за самотата на възрастните хора

Има много причини за самотата, която изпитват възрастните хора, като папата цитира някои от тях: емиграцията на младите хора; войните, в които се сражават мъжете, а жените и децата са принудени да се преместят другаде; или, в някои части на света, фалшиви вярвания като това, което обвинява възрастните хора в практикуване на магьосничество, „за да отнемат жизнената енергия“ от новите поколения. Конфликтът между възрастни хора и млади хора е широко разпространен.

Ако се замислим, това обвинение, насочено към старите, че „крадат бъдещето от младите“, днес присъства навсякъде. Среща се в други форми дори в най-напредналите и модерни общества. Например вече е широко разпространено схващането, че възрастните хора натоварват младите хора с цената на помощта, която им е необходима, и по този начин отнемат ресурси от развитието на страната, и следователно и от младите хора.

Сблъсъкът между млади и стари е недопустим

„Това е изкривено възприемане на реалността“, заявява папата. „Това е измама и отровен плод на културата на конфронтация. Насъскването на младите срещу възрастните е недопустима манипулация. Папата отбелязва, че в цитирания по-рано Псалм се говори за „заговор“ срещу възрастните хора и отбелязва, че тяхната самота и маргинализация често „не са случайни, нито неизбежни, а по-скоро резултат от избори – политически, икономически, социални и лични – които не признават безкрайното достойнство на всеки човек“. Ето какво се случва, когато за обществото старото „просто се превърне в разход, който в някои случаи е твърде висок за плащане“. Това е манталитет, посочва Франциск, който влияе на самите възрастни хора, като ги кара да се чувстват като бреме за другите и ги тласка към изолация. Папата заклеймява индивидуализма, който също е заразил семейството: „преходът от „ние“ към „аз“ се явява един от най-очевидните признаци на нашето време“, пише той.

Самотата и отхвърлянето са се превърнали в повтарящи се елементи в контекста, в който сме потопени. Те имат множество корени: в някои случаи те са резултат от планирано изключване, нещо като тъжна „социална конспирация“; в други случаи това за съжаление е индивидуално решение. Друг път са подложени на това, като се преструват, че е автономен избор. Все повече и повече „изгубихме вкуса към братството“ (Fratelli tutti, 33) и ни е трудно дори да си представим нещо различно.

Историята на Рут, която не изоставя възрастната си свекърва

За да накара читателите да разберат добре думите му, Франциск отново се позовава на Светото писание и по-специално към Книгата на Рут, която разказва историята за възрастната Наоми и двете ѝ млади снахи: Наоми, осъзнаваща малката си стойност в очите на обществото, ги приканва да я изоставят, за да живеят живота си другаде. Първата на име Орфа си тръгва, след като я целува, другата снаха Рут ѝ отправя тези думи: „Не настоявай да те изоставя“. Рут не се страхува да противоречи на обичаите и решава да тръгне на път със старата жена. В посланието папата пише:

На всички нас - свикнали с идеята, че самотата е неизбежна съдба - Рут учи, че на молбата „не ме изоставяй!“ е възможно да се отговори „Няма да те изоставя!“. Тя не се колебае да преобърне това, което изглежда като неизменна реалност: да живееш сам не може да бъде единствената алтернатива! Неслучайно Рут – тази, която остава близо до възрастната Ноемин – е прародител на Месията, на Исус, Емануил, Този, който е „Бог с нас“.

Да не оставяме сами нашите възрастни

Папата се възхищава на свидетелството на Рут за свобода и смелост, която също ни приканва да „си представим различно бъдеще за нашите възрастни хора“. И изказва благодарност към онези, които с много жертви като Рут „се грижат за възрастен човек или просто ежедневно показват близостта си с роднини или познати, които вече нямат никого“. Господ, заявява той, няма да забрави да ги изпълни с благословиите Си. В края на посланието, Франциск отправя покана към всички, като уверява бабите и дядовците и близките им в своята благословия и молитви:

В този IV Световен ден, посветен на тях, нека да не пропускаме да покажем своята нежност към бабите и дядовците и възрастните хора в нашите семейства, нека посетим тези, които са обезсърчени и вече не се надяват, че е възможно едно различно бъдеще.