Папата от Арената на мира във Верона: „Бъдещето е в нашите ръце, не само на лидерите“
Девин Уоткинс - Ватикана
Около 12 500 души се събраха във Верона в събота за събитието „Арена на мира – справедливостта и мирът ще се прегърнат“, което беше председателствано за първи път от папа Франциск.
По време на едночасовото събитие в древния римски амфитеатър папата отговори на няколко въпроса от хора, участвали в различни кръгли маси, фокусирани върху теми, вариращи от миграцията до икономиката и от околната среда до разоръжаването.
Властта изисква участие, а не „герои“
Първият въпрос беше зададен на папата от Махбуба Серадж, афганистанка от Кабул, която го попита какъв вид лидерство е необходимо, за да се изгради мира.
Папа Франциск отговори, като подчерта отрицателните ефекти на индивидуализма върху колективното съзнание на обществото, като каза, че индивидуализмът води до изкривяване на авторитета като фигура на „герой“.
Правилният възглед за властта, добави папата, изисква участието на всички членове на обществото.
„Властта, необходима за изграждането на солидни мирни процеси, знае как да цени доброто във всеки, знае как да се доверява и по този начин позволява на хората да се чувстват способни да дадат значителен принос“, каза той.
Да застанем до мигрантите
Вторият въпрос беше зададен на папата от Елда Баджо с „Лекари без граници“, която го попита за необходимостта да се застане до жертвите на принудителната миграция.
Папа Франциск припомни, че Евангелието заповядва на християните да „застанат до малките, слабите, забравените“.
Исус, каза той, поставя онези от периферията на обществото в центъра, като ги приканва да свидетелстват за възможността да загърбят предразсъдъците.
„За да сложим край на всички форми на война и насилие“, каза той, „трябва да застанем до малките, да уважаваме достойнството им, да ги слушаме и да гарантираме, че гласът им може да бъде чут, без да бъде филтриран.“
Папата призова обществото да подложи на обръщане, за да гарантира, че мигрантите ще бъдат третирани справедливо, като същевременно оставим настрана онези части от нашия начин на живот, които се стремят да избягваме хората, които страдат.
Трябва да се грижим за мира
Третият въпрос беше насочен към околната среда и беше поставен от Анамария Панарото, която попита папата как активистите могат да накарат политиците да изградят отношения на справедливост.
Той отговори, че нашето общество е изпълнено с напрежение между това да правим нещата бързо и нашето съзнание, че тази скорост не е естествена.
Папа Франциск насърчи хората да „намалят темпото“, за да прегърнат необходимостта да се „грижат за мира“.
„Мирът се гради чрез диалог и признаване на другите“, каза той.
Прегръщане на напрежението, вместо потискането му
Четвъртият въпрос беше зададен от Андреа Рикарди, основател на общността на Свети Егидий, и Серджо Паронето от Pax Christi, които заедно попитаха папата за необходимостта да се слушат другите, за да се изгради мира.
Папата насърчи всички да възприемат множество идеи, вместо да се опитват да направят всичко еднообразно.
Опитът да се скрие напрежението, каза той, в крайна сметка води само до избухването му по по-насилствен начин.
„Първата стъпка към здравословен живот с напрежение и конфликти е да признаем, че те са част от живота ни, те са физиологични, стига да не прекрачат прага на насилието“, каза той. „Затова не се страхувайте от тях. Не се страхувайте, ако има различни идеи, които се противопоставят и може би се сблъскват“.
Свидетели на болката и помирението
Последният въпрос беше зададен от Маоз Инон, израелец, чиито родители бяха убити при атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г., и Азиз Сара, палестинец, чийто брат беше убит в Газа.
Докато двамата мъже се прегръщаха в знак на братска привързаност, папата и тълпата продължително аплодираха за признаването на споделената им болка поради войната в Светата земя.
Папата каза, че няма думи, които биха могли да изразят силата на тяхното свидетелство, и прикани всички да спрат за момент, за да се помолят за мир.
Мирът разчита на обикновените хора
В заключение папа Франциск изрази убеждението си, че пътят към мира зависи от обикновените хора, а не от силните.
„Все повече се убеждавам“, каза той, „че бъдещето на човечеството не е само в ръцете на велики лидери, велики сили и елити. То е преди всичко в ръцете на народите; в способността им да се организират."
В заключение той припомни, че мирът идва от диалога, а не от идеологията.
„Мирът никога няма да бъде резултат от недоверие, стени, оръжия, насочени едни срещу други“, каза той. „Свети Павел казва: „Каквото посееш, ще пожънеш“ (Гал. 6, 7). Нека не сеем смърт, разруха, страх. Нека посеем надежда!“.
svt/ vatn
