Папата: всяка рана, дори и най-дълбоката, може да се излекува
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Скъпи приятели, колко сълзи все още се стичат по лицето на Бог, докато нашият свят преживява толкова много посегателства над достойнството на личността, дори и сред Божия народ!
Заглавието на вашата среща свързва два противоположни израза: „Да се поправи непоправимото“. По този начин ни насърчава да се надяваме, че всяка рана може да бъде излекувана, дори и да е дълбока. Пълното поправяне понякога изглежда невъзможно, когато вещи или любими хора са загубени завинаги, или когато определени ситуации са станали необратими. Но намерението за поправяне, което да бъде конкретно направено, е от съществено значение за процеса на помирение и за възвръщането на мира в сърцето“, каза папата, като прие присъстващите.
„Поправянето, за да е по християнски, за да докосне сърцето на обидения човек, а не да бъде просто акт на комутативно правосъдие, предполага две ангажиращи поведения: да признаеш, че си виновен и да поискаш прошка“, каза папата на присъстващите.
Да признаеш, че си виновен. „Всяко поправяне, човешко или духовно, започва с признаването на собствения грях. Именно от това честно признаване на стореното зло, нанесено на брата и от дълбокото и искрено чувство, че любовта е била наранена, се поражда желанието за поправяне“, коментира Светият Отец.
Да поискаш прошка. „Това е изповядването на стореното зло, следвайки примера на блудния син, който казва на Отца: „съгреших против небето и пред теб“ (Лк. 15, 11-32). Искането на прошка възстановява диалога и показва желанието за възстановяване на връзката в братската любов. И поправянето – дори и само начало на поправяне или просто желанието за поправяне – гарантира истинността на исканата прошка, показва нейната дълбочина, нейната искреност, докосва сърцето на брата, утешава го и предизвиква приемането на исканата прошка. Следователно, ако непоправимото не може да бъде напълно поправено, любовта винаги може да се възроди, правейки раната поносима“, каза още папата.
„Исус поиска от света Маргарита Мария действия за поправяне на обидите, причинени от греховете на хората. Ако тези действия са утешили сърцето му, това означава, че поправянето може да утеши и сърцето на всеки наранен. Нека работата на тази ваша среща да обнови и задълбочи значението на това хубаво начинание на поправянето, практика, която днес може да е малко забравена или погрешно преценена като остаряла. И да допринесе за валоризирането на правилното място на покайния път на всеки кръстен в Църквата“, заключи папа Франциск.
