Царице Небесна: стъпка по стъпка, Исус ни показва пътя към небето

Маня Кавалджиева – Ватикана

„Завръщането на Исус при Отец ни изглежда не като откъсване от нас, а по-скоро като стигане преди нас до целта, която е Небето. Както когато се изкачваме към върха в планината: вървим с умора и накрая, при един завой на пътя, хоризонтът се отваря и виждаме панорамата. Тогава цялото тяло намира сили, за да се справи с последното изкачване. Цялото тяло – ръце, крака и всеки мускул – се опъва и се концентрира, за да стигне до върха“. С тези думи папа Франциск коментира евангелския откъс за Възнесение Христово преди да произнесе молитвата Царице Небесна.  

Папата поясни:

„Ние, Църквата, сме именно това тяло, което Исус, възнесъл се на небето, тегли със себе си като с „въже“. Той ни разкрива и ни съобщава със Своето Слово и с благодатта на Тайнствата красотата на Родината, към която вървим".

Стъпка по стъпка, стъпало след стъпало, без страх от умората. Но какъв е пътят, който да се измине? Какви стъпки трябва да направим, за да се доближим до целта? Папа Франциск настоява за делата, направени от любов.

Днешното Евангелие казва: „проповядвайте Евангелието, кръщавайте, прогонвайте бесове, хващайте змии, изцелявайте болните” (Мк. 16,16-18); накратко, вършете дела от любов: дарявайте живот, носете надежда, отдалечаване от всякаква злоба и подлост, отговаряне на злото с добро, приближаване до страдащите. Това означава „стъпка по стъпка". И колкото повече правим това, толкова повече се оставяме да бъдем преобразени от Духа, толкова повече следваме неговия пример и толкова повече, както в планината, усещаме, че въздухът около нас става светъл и чист, хоризонтът широк и целта близо.

Светият Отец посочи, че както катерачите трябва да останат единни, за да могат да стигнат до върха, по същия начин и „ние, като крайници Христос, се изкачваме с радост заедно с Него, „знаейки, че стъпката на един е стъпка за всички и че никой не трябва да се губи или да изостава, защото ние сме едно тяло".

Задачата на християнина е „да дарява живот, да носи надежда, да стои далеч от всяка лошотия и ограниченост, да отговаря на злото с добро, да бъде близо до страдащите. И колкото повече правим това, толкова повече позволяваме да бъдем преобразени от Неговия Дух" и поради тази причина „колкото повече следваме неговия пример, толкова повече, както в планината, усещаме, че въздухът около нас става лек и чист, хоризонтът широк и целта близо, думите и жестовете стават добри, умът и сърцето се разтварят и дишат".

И накрая, изпитването на съвестта. Папата насърчи да се запитаме: „живо ли е у мен желанието за Бог, за Неговата безкрайна любов, за Неговия живот, който е вечен живот? Или съм безразличен и вкопчен в мимолетните неща, в парите, успеха, удоволствията? И желанието ми за царството небесно кара ли ме да се уединявам, да се затварям, или ме кара да обичам братята си смело и безкористно, да ги чувствам като другари по пътя към Рая?"