Царице Небесна: Исус никога не ни изоставя, неговото приятелство е завинаги
Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана
Приятелството е темата, която заема централно място в размишленията на папа Франциск на неделната молитва, на която присъстваха близо 20 хиляди вярващи и поклонници, събрани на площад „Свети Петър“. Папата се спря на евангелския откъс от Йоан (15, 9-17), в който Исус казва на апостолите: „Не ви наричам вече слуги … а ви нарекох приятели“ (ст. 15)
Стойността на приятелството
На библейски език, обяснява папата, думата „слуга“ означава специален човек, на когото е поверена важна задача, но за Исус ние сме нещо повече, „което отива отвъд благата и проектите“ и следователно, за да „кажем кои сме ние за Него", Той прибягва към друга реалност, тази на приятелството.
Още от деца научаваме колко хубав е този житейски опит: на приятелите си даваме нашите играчки и най-хубавите подаръци; след това, като растем и ставаме младежи, им доверяваме първите си тайни; като юноши предлагаме лоялност; като зрели хора споделяме удовлетворения и безпокойства; като възрастни споделяме спомените, съображенията и мълчанието дни наред.
Истинският приятел никога не ни изоставя
Папа Франциск насърчава всички да помислят за своите приятели и да благодарят на Господ за тях. След това той говори за липсата на принуди и пресмятания, за непринудеността и лоялността, като характеристики на взаимоотношения, базирани на приятелството, което, ако е истинско, е завинаги:
Истинският приятел не те изоставя, дори когато правиш грешки: той те поправя, дори те упреква, но ти прощава и не те изоставя.
Какво според мен е лицето на Господ?
Исус казва, че ние сме негови приятели, „хора, скъпи извън всякакви заслуги“, с които иска да сподели „това, което Му е най-скъпо“, а именно „всичко, което е чул от Отца“ и подсказва някои въпроси, с които поставя акцент на нашата връзка с Него:
Нека се запитаме: какво според мен е лицето на Господ? Лице на приятел или на непознат? Чувствам ли се обичан от Него като любим човек? И какво е лицето на Исус, за което свидетелствам на другите, особено на онези, които грешат и се нуждаят от прошка?
