Ангел Господен: да направим живота си дар за другите
Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана
Исус, който чрез хляба и виното, предложени на учениците по време на Тайната вечеря, „отдава себе си за цялото човечество“, ни насърчава „да бъдем „евхаристийни“, тоест хора, които не живеят повече само за себе си, с логиката на притежанието и консуматорството, а знаят как да направят от живота си дар за другите". На празника Тяло и Кръв Христови, който се чества днес в Италия и други страни, на неделната молитва папа Франциск обяснява какъв урок да извлечем от примера, оставен ни от Христос, който дава тялото и кръвта си „за живота на света“.
Благодарение на Евхаристията, ние ставаме пророци и строители на нов свят: когато преодоляваме егоизма и се отваряме за любовта, когато култивираме връзки на братство, когато участваме в страданията на нашите братя и споделяме хляб и средства с нуждаещите се, когато предоставяме на всички нашите способности, тогава ние преломяваме хляба на живота си, като Исус.
В Евхаристията Исус дарява себе си за нас
Франциск се спира на значението на жестовете на Исус, който „като взе хляб, благослови, преломи, даде им и рече: вземете, яжте; това е Моето тяло“ (ст. 22)
Исус взима хляба не за да го консумира сам, а за да го разчупи и да го даде на учениците, като по този начин разкрива своята самоличност и своята мисия. Той не запази живота за себе си, а го дари на нас; той не счете за безценно съкровище факта, че е като Бог, а съблече своята слава, за да сподели нашата човечност и да ни въведе във вечния живот.
Да споделяме това, което сме и което имаме
На практика, „Исус направи дар от целия си живот“, подчертава папата и затова „отслужването на Евхаристията и приемането на този хляб“, както се прави особено в неделя, „не е акт на преклонение, откъснат от живота“, защото участието „в тялото и кръвта на Христос кара единствено да бъдем това, с което се храним“, както бе казал свети Лъв Велики.
Винаги трябва да помним, че Исус, като взе хляба, го преломи и им го даде, и затова общението с Него ни позволява и ние да бъдем разчупен хляб за другите, способни да споделяме това, което сме и това, което имаме.
Следователно това, което Христос направи, трябва да ни накара да се замислим, казва папата: даряваме ли живота си като Исус и отдаваме ли го за другите? Или сме затворени в нашето его? „И в ежедневните ситуации, можем ли да „споделяме“ или винаги търсим собствения си интерес?
