Обща аудиенция: Светият Дух ни прави наистина свободни
Светла Чалъкова - Ватикана
„Първото нещо, което научаваме за един човек, е неговото име“, каза папата в началото на катехизисната си беседа, с която продължи цикъла, посветен на Светия дух, като се спря по-специално на името на Светия Дух в Библията. Той подчерта, че „Духът“ е „латинизираната версия“, а пророците, псалмистите, Мария, Исус и апостолите са Го познавали като „Руах“, което означава „вятър, полъх, дъх“.
„В Библията името е толкова важно, че почти се идентифицира със самия човек. Да прославиш Божието име означава да прославиш и почетеш самия Бог. Никога не е условно обръщение, а винаги казва нещо за човека, неговия произход и мисия. Същото важи и за името „Руах“. То съдържа първото и съществено откровение за личността и мисията на Светия Дух“, каза Франциск.
Папата отбеляза, че образът на вятъра, използван в Библията, служи преди всичко, за да изрази „силата на Светия Дух“, тъй като вятърът е неустоима и неудържима сила, която може дори да разтърси океаните.
„Въпреки това, за да се разбере пълното значение на библейските реалности, не трябва да се спираме само на Стария завет, а да стигнем до Исус. Наред със силата Исус подчертава още една черта на вятъра – неговата свобода. На Никодим, който дойде при Него през нощта, Исус тържествено заяви: „Вятърът духа, където си иска, и чуваш гласа му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, който е роден от Духа“ (Йоан 3, 8) , каза Франциск.
Папата подчерта, че вятърът не може да бъде укротен, бутилиран или опакован в кутия. Съвременният рационализъм неуспешно се опитва да направи това със Светия Дух, опитвайки се да Го заключи в „понятия, определения, тези или трактати“, в резултат на което Го свежда „до чистия и прост човешки разум“.
„Подобно изкушение обаче съществува и в църковната сфера – желанието да се затвори Светият Дух в канони, институции, определения. Светият Дух създава и съживява институции, но не може да бъде „институционализиран“. Вятърът духа „където иска“, затова Духът раздава своите дарове „както иска“ (1 Кор. 12, 11)“, подчерта Светият отец.
Папата се позова на думите на апостол Павел, който казва: „Където е Господният Дух, там е свободата“ (2 Коринтяни 3, 17). „Говорим за специална свобода, много различна от тази, която обикновено се има предвид. Не е свободата да правим каквото искаме, а свободата доброволно да правим това, което Бог иска! Това не е свободата да правиш добро или зло, а свободата да правиш добро и да го правиш доброволно, тоест по силата на желанието, а не по принуда. С други думи, това е свободата на децата, а не на робите“, каза той.
Франциск спомена и думите, с които св. Павел предупреждава срещу свободата, която се използва, за да „задоволяваме плътта“, а не да си служим един на друг с любов. Апостолът подчертава, че това използване на свободата води до много грехове, описвайки ги в списък, който остава актуален по всяко време: „блудство, нечистота, разврат, идолопоклонство, магьосничество, вражди, раздори, ревност, разногласия, разделения, фракции, завист, пиянство, оргии и неща от този род.“ Такава е и свободата, която позволява на богатите да експлоатират бедните. Това е грозна свобода, която позволява на силните да експлоатират слабите и всеки да експлоатира околната среда безнаказано. И това е лоша свобода, не е свободата на Духа“.
„Братя и сестри, откъде имаме тази свобода на Духа, толкова противоположна на свободата на егоизма? Отговорът се крие в думите, които Исус веднъж отправи към своите слушатели: „Ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8, 36). Това е свободата, която Исус ни дава. Нека помолим Исус, чрез силата на Светия Си Дух, да ни направи наистина свободни хора. Свободни да служим в любов и радост“, завърши папата.
