Папата: да се грижим не само за човека, но и за творението

Светла Чалъкова – Ватикана

Тазгодишната тема – Надявай се и действай с творението – е замиствана от посланието на св. Павел до Римляните (8, 19-25), където апостолът обяснява какво означава да живееш в Светия Дух, с твърда надежда за спасението, която се ражда от вярата в Христос.

Ролята на Светия Дух

В началото на посланието Франциск приканва вярващите да размишляват върху следния въпрос: Как стигнахме до вярата? Според него това се е случило „не просто защото вярваме в нещо трансцендентно, непостижимо за ума, в непостижимата тайна на един далечен, невидим и безименен Бог“, а по-скоро защото Светият Дух живее в нас, защото „любовта Божия се изля в сърцата ни чрез Светия Дух” (Римляни 5, 5), Който непрестанно ни подтиква към добро, към съзидателна и действена любов.

Светият Дух убеждава вярващите в Божията любов, че те са Божии деца и могат да се обърнат към Него с думите „Авва, Отче!” (Римляни 8, 15), както направи Исус. Освен това те могат да го направят свободно, като тези, които вече не изпитват страх от смъртта, защото Исус възкръсна от мъртвите. „Това е нашата голяма надежда: Божията любов победи и продължава да побеждава всичко. Наистина, дори в лицето на физическата смърт, бъдещата слава вече е осигурена за онези, които живеят новия живот на Светия Дух“, се казва в посланието на Франциск.

Християнският живот и грижата за Майката Земя

Животът на християнина е живот на вяра, активно милосърдие и надежда. Вярата е дар, плод на присъствието на Светия Дух в нас, но е и задача да свидетелстваме за нашата вяра, като се грижим не само за страдащото човечество, но и за цялата вселена, за природата и oikos, за нашите общ дом и среда. Загрижеността за творението като земен рай, който трябва да бъде място на радост и щастие за всички, отразява християнския оптимизъм, основан на живата надежда, че всичко е уредено за слава Божия.

Стенанията и страданията на творението

Въпреки това „цялото творение заедно стене и ражда в болка досега” (срв. Рим. 8, 19-22), ние, християните, също стенем (23-25), Светият Дух стене (26-27). Тези стонове изразяват безпокойство и мъка заедно със страстно желание и надежда. „Очакваме с нетърпение изпълнението на Божия промисъл, който се състои в радост, любов и мир в Светия Дух“, пише папата.

Хармонията на човешкото съжителство, основана на универсалното братство, към което призовава енцикликата Fratelli Tutti, трябва да се разпростре и върху творението. За да спасим нашия общ дом и всички, които живеят в него, е необходимо чувство за отговорност, за хуманна и цялостна екология, казва папата.

Злото и спасението

„Защо има толкова много зло по света? Защо има толкова много несправедливост, толкова много братоубийствени войни, в които умират деца, разрушават се градове, замърсява се околната среда, а Майката Земя е опустошена?“, пита Франциск. Апостол Павел свързва човешкия грях, греха на Адам, със стенанието на творението, обяснява той. Така нашето Спасение от Христос дава надежда не само на човечеството, но и на цялото творение, „на всички други същества, които заедно с човека се оказаха под игото на робството“. Цялото творение „ще бъде освободено от робството на тлението“, казва св. Павел (Римляни 8, 21).

Призив за промяна

Светият Дух призовава вярващите да останат бдителни и готови да се обърнат, да променят начина си на живот, за да устоят на деградацията на околната среда. Такова обръщане включва смирение и „отказ от арогантността на онези, които искат да властват над другите и над природата, превръщайки я в обект на манипулация“.

Необходимост от етични ограничения

Франциск призова хората с добра воля да обединят усилията си. „Необходимо е преосмисляне на човешките възможности и техните граници. През последните десетилетия постигнахме впечатляващ технологичен напредък, но в същото време не осъзнавахме, че сме се превърнали в опасност за живота на много същества и нашето собствено съществуване“. Папата подчертава необходимостта от установяване на етични граници за технологичния напредък, по-специално за изкуствения интелект, така че той да служи на мира и всеобхватното развитие, а не на господството над човечеството и природата.

Богословско разбиране на творението

Опазването на творението е не само етичен, но и богословски въпрос, тъй като е пресечната точка на тайната на човека и тайната на Бога. Това пресичане произхожда от акта на любовта, чрез който Бог създаде хората в Христос. Ние сме свободни именно защото сме създадени по Божи образ. Трансцендентната (богословско-етична) мотивация задължава християните да насърчават справедливостта и мира по целия свят, не на последно място чрез универсалното разпределение на благата. Заложен е не само нашият земен живот, но и преди всичко нашето бъдеще във вечността.

Въплътена вяра

Да се ​​надяваме и да действаме с творението означава да живеем във въплътена вяра, да споделяме страданията и надеждите на другите и да очакваме телесното възкресение. Чрез вярата и кръщението започва нашият живот в Духа, живот, който може да се превърне в „песен на любовта към Бог, човечеството и творението“, завършва посланието си Светият отец.