Папата: Синодалният път изисква духовно обръщане
Светла Чалъкова - Ватикана
На 13 юни 2024 г. Светият отец прие на аудиенция ръководителите на църковни асоциации, които се събраха във Ватикана по инициатива на Ведомството за миряните, семейството и живота, за да размишляват върху синодалността.
„Синодалният път изисква духовно обръщане, защото без вътрешна промяна няма да има дълготрайни резултати. Искам след този Синод, синодалността да остане постоянен метод на действие в Църквата на всички нива, да влезе в сърцата на всички, както на пастири, така и на вярващи, докато стане общ „църковен стил“. Всичко това обаче изисква промени, които трябва да се случат във всеки един от нас, изисква истинско обръщане“, каза папата, предлагайки на присъстващите размишление върху някои „синодални добродетели“, полезни по пътя към това обръщане.
Да мислим за Божието
На първо място, папата насърчи да се направи преход от „човешкото мислене“ към „Божието мислене“. „В Църквата, преди да вземем всяко решение, преди да започнем всяка програма, апостолство и мисия, винаги трябва да се питаме: какво иска Бог от мен, от нас, в този момент, в тази ситуация?“, посъветва Франциск, напомняйки, че „ главният герой на синодалното пътуване е Светият Дух: само Той ни учи да слушаме Божия глас, както поотделно, така и като цяла Църква“.
Преодоляване на всяка затвореност
Втората „синодална добродетел“ папата нарече „преодоляване на всяка затвореност“, изкушенията на „затворения кръг“, абсолютизирането на собствената позиция и страха от загуба на идентичност ако се отворим към другите. Той призова църковните движения да служат не само на себе си, но и на цялата Църква.
„Синодалността ни насърчава да погледнем зад оградата с великодушие, да видим присъствието на Бог и Неговата дейност дори в хора, които не познаваме, в нови пасторални форми, в мисионерски сфери, все още непознати за нас; синодалността ни насърчава да бъдем изненадани и да позволим да бъдем „ранени“ от гласа, опита и страданието на другите: нашите братя и сестри във вярата и всички хора около нас“, добави Светият отец.
Култивиране на смирение
Папата отбеляза също, че „духовното обръщане трябва да започне със смирението, което е портата към всички добродетели“. Той подчерта, че „само смирените вършат велики дела в Църквата“, защото имат силна основа, основана на Божията любов, която не търси признание.
„Този етап на духовно обръщане също е основен за изграждането на синодалната Църква: само смиреният човек наистина цени другите, приема техния принос, техните съвети, тяхното вътрешно богатство, разкривайки не себе си, а своята общност. Смиреният човек е този, който защитава единството в Църквата, избягва разделенията, преодолява напрежението, като може да остави настрана дори собствените си инициативи, за да допринесе за проекти на общността, и това е така, защото той намира радост, а не разочарование или негодувание в служението. Живата синодалност на всички нива е наистина невъзможна без смирение“, подчерта папата.