Папата обсъди с римските свещеници актуални пастирски въпроси
Светла Чалъкова - Ватикана
Следобед на 11 юни 2024 г. Светият отец се срещна със 160 свещеници от Римската епархия, ръкоположени от преди 11 до 39 години. Това е третата среща на Римския епископ с духовенството на неговата епархия през последния месец: на 14 май той се срещна с най-възрастните, а на 29 май – с най-младите римски свещеници.
Събитието се проведе при закрити врати. Свещениците се събраха в заседателната зала на университета, придружени от епископите Балдасаре Рейна и Микеле Ди Толве. Последният нарече свещениците на средна възраст „стълбовете” на епархията, защото именно на тях са поверени най-големите отговорности. Това са енорийски свещеници, префекти, капелани, ръководители на отдели на курията, които се занимават със специфични задължения в областта на душепастирската грижа и благотворителността, преподават в училища и университети и служат в затворите
Преди да влезе в заседателната зала, Франциск разговаря с представители на академичната общност: студенти, служители и преподаватели, сред които беше 96-годишен свещеник. Той се пошегува със сънародниците си и поздрави местните жители, събрали се пред портата на университета. По време на кратък разговор с репортери папата спомена предстоящото си участие в срещата на Г-7, където планира да обсъди теми като изкуствения интелект и мира.
Свещениците посрещнаха топло папата с музика и песни. След молитва и четене на Евангелието се проведе открит диалог, по време на който те свободно задаваха въпроси на Светия отец, споделяха своя опит и трудности.
Една от темите на разговора беше страданието на хората, които имат нужда от близост, състрадание и нежност. С тези чуства – каза папата – трябва по-специално да се отнасяме към възрастните хора. Франциск подчерта значението на присъствието на духовници в болниците и в различни контексти на неравностойно положение, като например недостиг на жилища (папата призова религиозните конгрегации да бъдат щедри в този смисъл ); наркоманията, самотата, страданието на много хора, които преживяват болката си сами. „В живота на един свещеник невидимото е по-важно от видимото, защото е по-богато и по-болезнено. Нашата работа като свещеници е да търсим такива хора, защото Църквата е или пророческа или клерикална: това зависи от нас“, каза папата.
В диалогът между папата и свещениците бе обсъдена и ситуацията в Европа и по света. С болка епископът на Рим спомена за войните в Светата земя и Украйна, в Мианмар и Конго, за колосалните инвестиции в оръжие, в противозачатъчните, но също и във ветеринарната медицина и пластичната хирургия. Папата призова за действие в съответствие със социалното учение на Църквата, полагане на още по-големи усилия за общото благо, мира и участието в политиката, което е „най-висшата форма на милосърдие“.
Срещата в Салезианския университет беше повод да се изрази благодарност към кардинал Де Донатис, който в продължение на няколко години беше генерален викарий на папата за Римския диоцез и наскоро беше назначен за върховен пенитенциар. Светият отец отбеляза неговата „способност да разбира и прощава“, а това са ценни качества за новата му мисия, в която той е призван да бъде „израз на милостивото лице на Отца“.
Завършвайки разговора си със свещениците, папата спомена за опасностите, свързани с навлизането на различни идеологии в Църквата. Той се върна към темата за приемането на хора с хомосексуални наклонности в семинарията, като отново отбеляза необходимостта да се приемат и придружават такива хора в Църквата и да се следват благоразумните указания на отдела за духовенството по отношение на допускането им в семинарията.
