Папата: ИИ да е съсредоточен върху приоритета на човешкото достойнство
Маня Кавалджиева – Ватикана
„Сигурни ли сме, че искаме да продължаваме да наричаме „интелект“ това, което не е интелект?“ Въпросът е зададен от папа Франциск, който се връща на темата за алгоритмите, по време на срещата с участниците в Международната конференция, организирана от фондация „Centesimus Annus Pro Pontifice“ на тема „Генеративният изкуствен интелект и технократичната парадигма: как да съдействаме за благосъстоянието на човечеството, за грижата за природата и за световния мир“.
Франциск припомня словото си пред Г-7 за изкуствения интелект (ИИ) и повтаря, че рискът е, че „подобно на други ключови инструменти през хилядолетията, този също свидетелства за способността на човешкото същество да надскача своите граници, своето „по-нататък“ и може да доведе до големи трансформации, положителни или отрицателни. В този втори смисъл, ИИ би могъл да засили технократската парадигма и културата на отхвърлянето, неравноправието между напредналите и развиващите се страни, поверяване на машините такива решения, които са от съществено значение за живота на хората“. Следователно, за какво е необходим ИИ?
Светият Отец посочва някои ключови аспекта, които очакват задълбочено разглеждане. Преди всичко е необходимо „деликатно и стратегически“ да се определи отговорността за решенията, взети с помощта на ИИ, да се разработят стимули за етични иновации и да се предотвратят нежеланите последици. Необходими са координирано увеличаване на знанията и осведомеността за правилното използване на ИИ в образованието, подготовката и комуникацията, за да се „предаде на новите поколения критично мислене към такива инструменти, като се започне още от детството“.
Освен това е необходима оценка на въздействието на ИИ върху трудовия свят, както и преквалификация на хората, изложени на риск от загуба на работата си поради автоматизацията. Другият аспект е да се проучат положителните и отрицателните последици от използването на ИИ в областта на сигурността и поверителността; и накрая, оценка на въздействието на ИИ върху релационните и когнитивните способности и поведение на хората.
И накрая, налице е и огромно потребление на енергия, необходима за разработването на ИИ, докато човечеството е изправено пред деликатен енергиен преход.
Папата завършва с насърчение: „не трябва да пропускаме възможността да мислим и действаме по нов начин, с ума, сърцето и ръцете, за да насочим иновациите към конфигурация, съсредоточена върху приоритета на човешкото достойнство“. Светият Отец същевременно провокационно задава въпроса: „сигурни ли сме, че искаме да продължаваме да наричаме „интелект“ това, което не е интелект? Нека се замислим за това и да се запитаме дали неправилната употреба на тази така важна, така човешка дума, не е вече капитулация пред технократската власт“.