Папата: демокрацията означава да решаваме заедно проблемите на всички
ПАПА ФРАНЦИСК
Щастлив съм да кажа тези думи, за да представя този текст, който вестник „Ил Пиколо“ и Ватиканското издателство предлагат на читателите във връзка с моето посещение в Триест, по повод на Социалните седмици.
Моето посещение в Триест, град със силен централноевропейски привкус поради едновременното наличие на различни култури, религии и етнически групи, се осъществява по време на проявата, организирана от Италианската епископска конференция в този град: Социалните седмици на католиците в Италия, посветени тази година на темата „В сърцето на демокрацията. Участие между история и бъдеще".
Демокрацията, както добре знаем, е дума, възникнала в древна Гърция, за да посочи властта, упражнявана от народа чрез неговите представители. Форма на управление, която, ако от една страна се бе разпространила по глобален начин през последните десетилетия, от друга страна изглежда страда от последствията на опасна болест, тази на „демократичния скептицизъм“. Трудността на демокрациите да поемат отговорността за сложността на настоящето – нека помислим за проблемите, свързани с липсата на работа или прекомерната власт на технократската парадигма – понякога сякаш отстъпва пред очарованието на популизма. За демокрацията е присъща една огромна и несъмнена ценност: тази, че сме „заедно“, фактът, че упражняването на ръководството се извършва в контекста на общност, която се конфронтира, свободно и светски, в изкуството на общото благо, което е само друго име на това, което наричаме политика.
„Заедно“ е синоним на „участие“. Още дон Лоренцо Милани и неговите ученици подчертаха това в прекрасното Писмо до една учителка: „разбрах, че проблемите на другите са като моите. Да се справим с тях заедно, е политика, да се справим сами, е алчност". Да, проблемите, пред които сме изправени, са на всички и засягат всички. Демократичният начин е този да ги обсъдим заедно и да знаем, че само заедно тези проблеми могат да намерят решение. Защото в общност като човешката, не можем да се спасим сами. Не важи и принципът mors tua vita mea (твоята смърт е моят живот). Напротив. Дори микробиологията ни подсказва, че човешкото същество е структурно отворено към измерението на различността и срещата с някого, който е пред нас. Самият Джузепе Тониоло, вдъхновител и основател на Социалните седмици, беше учен по икономика, който бе разбрал много добре границите на homo oeconomicus или онази антропологична визия, основана на „материалистичния утилитаризъм“, както той го нарича, която разрушава личността, като ампутира релационното измерение.
Ето, бих искал да кажа следното, разсъждавайки днес за това какво означава „сърцето“ на демокрацията: заедно е по-добре, защото сами е по-лошо. Заедно означава хубаво, защото сами означава тъжно. Заедно означава, че едно плюс едно не е равно на две, а на три, защото участието и сътрудничеството създават това, което икономистите наричат добавена стойност, тоест онова положително и почти конкретно чувство за солидарност, което се поражда от споделянето и воденето напред, например в общественото съперничество, въпроси, по които да се намери точка на сближаване.
В крайна сметка, именно в думата „участвам“ намираме истинския смисъл на това какво е демокрация, на това какво означава да стигнеш до сърцето на една демократична система. В държавнически или дирижистки режим, никой не участва, всички присъстват, пасивно. Докато демокрацията изисква участие, изисква човек да вложи собствените си усилия, да рискува конфронтацията, да внесе по въпроса своите идеали, своите доводи. Да се поеме риск. Но рискът е плодородната почва, върху която покълва свободата. Докато balconear, да стоиш на прозореца и да гледаш какво става около нас, не само не е етично приемливо, но и, егоистично погледнато, не е нито мъдро, нито полезно.
Много са социалните въпроси, по които демократично ние сме призовани да си взаимодействаме: нека помислим за интелигентно и креативно, кооперативно и интегриращо приемане на мигрантите, явление, който Триест познава добре, тъй като е близо до така наречения Балкански маршрут; нека помислим за демографската зима, която в момента силно засяга цяла Италия и особено някои региони; нека помислим за избора на действителни мирни политики, които да поставят на първо място изкуството на преговорите, а не избора на превъоръжаването. В обобщение, онази грижа за другите, която Исус непрекъснато ни посочва в Евангелието като истинското поведение да бъдем хора.
От Триест, град, който гледа към Средиземно море, смесица на различни култури, религии и народи, метафора на онова човешко братство, към което се стремим в тези времена, помрачени от войната, нека се породи един по-убедителен ангажимент за демократичен живот, с участие на всички и насочен към истинското общо благо.
man /VatNews
