Папата призова вярващите да бъдат Христовото благоухание по света

Маня Кавалджиева – Ватикана

Папата припомни сцената с кръщението на Исус, описана в Евангелието на Марк: „И в ония дни дойде Исус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение” (Марк 1, 9-11).

Папа Франциск подчерта, че на брега на Йордан била цялата Троица: Отецът с глас от небето, Светият Дух, който слиза върху Исус под формата на гълъб, а Христос е наречен възлюбеният Син на Небесния Отец. Това събитие става ключовият момент от Откровението и цялата история на спасението. Папа Франциск зададе въпрос: какво точно стана при кръщаването на Исус, което толкова много привлече вниманието на всички евангелисти? Отговорът може да се намери в думите, които Господ по-късно изрича в синагогата в Назарет, ясно визирайки това събитие: „Дух  Господен е върху Мене; затова Ме помаза…” (Лк. 4, 18).

Във водите на река Йордан, Бог Отец помазва Исус със Светия Дух, като по този начин Го освещава като цар, пророк и свещеник. Както в Стария Завет царе, пророци и свещеници са били помазвани с благовонно миро, така и Христос е бил помазан – но не с масло, а със Светия Дух, не със символ, а със самата реалност.

Папата отбеляза, че от момента на Своето въплъщение, Исус е изпълнен със Светия Дух, но тази благодат е изключително „лична“. По време на кръщението в Йордан Господ получава пълнотата на Светия Дух за Своята мисия, а след това предава тази пълнота на Църквата.

Древноеврейската дума „Месия“ и съответният гръцки термин Христос се отнасят за Исус и означават „помазан“: Господ беше помазан с мирото на радостта, помазан със Светия Дух. Самото ни име „християни“, според отците на Църквата, буквално означава „помазани в подражание на Христос“.

Светият Отец цитира старозаветен псалм, в който се говори за „скъпоценно миро, излято върху главата на първосвещеника Аарон и стичащо се по брадата и по яката на одеждите му“ (Псалм 133, 2). Преди това този образ е бил използван за изразяване на радостта от братския живот, но въз основа на новозаветните събития той придобива по-дълбоко мистично значение в Христос и Църквата.

„Христос е Главата и нашият Първосвещеник, Светият Дух е благоуханното миро, а Църквата е Тялото Христово, върху което се разпространява това миро“.

Папата припомни, че в Библията един от символите на Светия Дух е вятърът – „руах” на иврит. Струва си да помислим защо маслото символизира и Светия Дух и какъв урок може да се извлече от това изображение. На литургията на Велики четвъртък епископът благославя мирото, като отправя молитва, за да могат тези, които получават кръщение и миропомазване, да разпространяват благоуханието на светия живот. Това желание, отбелязва папата, идва от апостол Павел, който пише на коринтяните: „Защото пред Бога ние сме Христово благоухание… (2 Кор. 2,15).

„Помазването ни облича с благоухание и човек, който с радост живее своето помазване, е благоуханен с този духовен аромат и в Църквата, и в общността, и в семейството“.

Светият Отец изрази съжаление, че вместо благоуханието на Христос, вярващите понякога излъчват „лошата миризма на греховете си“. Това обаче не бива да отклонява вниманието от желанието да реализираме – според възможностите и способностите си, в собствената си среда – възвишеното призвание да станем благоуханието на Христос по света. То идва от плодовете на Светия Дух, които са „любов, радост, мир, търпение, благост, доброта, вярност, кротост, въздържание” (Гал. 5, 22). Ако се опитваме да култивираме тези плодове, хората около нас сами ще усетят благоуханието на Христовия Дух около нас, подчерта папа Франциск в края на своята катехизисна беседа.