„Петър е тук“: как са идентифицирани гробът и костите на апостола
Мария Милвия Морчано – Ватикана
От върха на купола на Микеланджело, невидима нишка се спуска отвесно и преминава през светлината, като навлиза в подземния мрак, прекосявайки векове на история и строителни етапи. Най-долу, в голата земя, са погребани останките на Петър, след като апостолът е свален от кръста, на който умира недалеч от това място, в района на цирка на Нерон. Погребан е в некропола, който се намира на ватиканската територия (Ager Vaticanus), сред много неизвестни и бедни хора като него. Но паметта е по-силна. Това място веднага се превръща в поклонническа дестинация. През вековете, точно върху тази земя, са следвали различни етапи, през които са издигат все по-величествени монументи: една обикновена едикула (култова постройка), така нареченият Трофей на Гай, след това включена в Константиновата базилика, после и голямата гробница на Григорий Велики (590-604); и още, нишата на палиите с мозайката на Христос от 9 век, олтарът на Каликст II (1123) и накрая този на Климент VIII през 1549 г., после засечен от големия балдахин на Боромини.
От златния блясък на барока, до средновековието, от строгостта на IV век, до една обикновена, но изящна едикула, поставена върху крайната бедност на изкопана в земята яма. Около гроба през вековете се оформя корпуса на базиликата, единственият случай в християнския свят на свещена сграда, издигната непосредствено върху гроба на мъченик, но в този случай става дума за Петър, първият епископ на Римската църква.
Комплексни са пластовете от история, свързани с гроба на Петър. С течение на времето почитането на паметта е устояло и е станало вяра, докато Пий XII през 1939 г. не решава да бъдат извършени археологични разкопки, които са трудни, било защото е във време на война, било поради обективните условия.
Гробът на Петър е разпознат. По време на радиосъобщението за Рождество Христово на 23 декември 1950 г., в края на Светата година, папа Пачели обявява, че гробът е открит: „Но главният въпрос е следният: наистина ли е открит гробът на свети Петър? На този въпрос, окончателното приключване на работите и на проучванията отговаря с много ясно „ДА“. Гробът на Принца на апостолите е открит“.
Нека проследим с професор Винченцо Фиоки Николай, доцент по топография на християнските гробища към Папския институт за християнска археология, последователността на тези открития, сред най-сензационните в историята на археологията. „Наличието на гроба на Петър се доказва въз основа на цяла поредица от елементи“, казва професорът, „тъй като точно под олтара, в края на шестнадесети век, бяха намерени, следвайки оста на олтара и следователно под купола, един средновековен олтар, след това един красив мраморен монумент, който е рамката, която император Константин бе пожелал да направи, за да помести в нея една едикула – знак за гроба, която все още се намира отдолу. Тази гробница се намира на погребално място, тоест заедно с други гробове, чието датиране би могло да се определи между последните десетилетия на I век сл. Хр. и началото на II век, което потвърждава, въз основа на този и други елементи, като графитите например, че това е гробът на апостола".
Писмени източници
Графитите са изключително важни, защото ясно показват религиозната дейност на първите вярващи от римската общност, които са отивали при тази едикула, известният тропеум (трофей), за който съобщава раннохристиянският епископ и историк Евсевий Кесарийски в „Църковна история“ (II 25, 5 –7), в която разказва за Гай – вероятно църковно лице и със сигурност римлянин – който, за да подчертае наличието на гробовете на Петър и Павел в Рим пред изявленията на един еретик монтанист на име Прокъл, казва: „Аз мога да покажа трофеите на апостолите, които основаха тази Църква, тоест Църквата на Рим. Ако ти искаш да отидеш до Ватикана или по пътя за Остия, аз ще ти покажа тези трофеи“. Става дума за ясни топографски указания, които между другото се споменават и в „Liber Pontificalis“ („Книга на папите“), където освен че за Петър се посочват паметници, считани за известни през имперската епоха, сочат и мястото на погребването, между „вия Аурелиа“ и „вия Трионфале“.
Трофеят на Гай
Едикулата, на която се позовава професор Фиоки Николай, е Трофеят на Гай, лека конструкция с колонки, отгоре завършваща с тимпан, под който именно се е намирал изкопаният гроб с тленните останки на Петър. „Трофеите“, обяснява професорът, „са триумфалните и победоносни монументални елементи, които обозначават гроба на апостол-мъченик, победил смъртта чрез мъченичеството. Следователно можем да датираме тази едикула", обяснява още Фиоки Николай, „въз основа на посоченото от Евсевий Кесарийски, който помества Гай във времето на папа Зефирин, следователно между 198 и 217 година. Тази едикула по онова време вече е съществувала и от археологична гледна точка можем да посочим като дата 60-те години на II век. Със сигурност това е едикулата, която е белязала гроба”, заключава професорът.
„Петър е тук“
Графитите се намират върху стената, боядисана в червено, прочутата червена стена. Върху един изолиран фрагмент се чете добре познат фрагментарен графит, на който е написано името Петрос и на следващия ред, на гръцки език, буквата епсилон, буквата „ни“ и след това йота. Разчитането на фрагмента породи много интерпретации. „Най-интересната“, казва археологът, „бе предложена от професор г-жа Гуардучи: „Petros eni“, тоест „Петър е тук“ или „Петър е тук вътре“, имайки предвид не гроба, а вторичното полагане на костите в една кутия, поставена в една ниша по времето на император Константин. Едно трето тълкуване би било зов към Петър, ако двете букви се тълкуват като част от гръцката дума „eirene“, или „мир“. Може да се заключи, казва Фиоки Николай, че името Петър при това положение може да се припише единствено на Апостола“.
Наистина ли са останките на Петър?
Както бе казал папа Пий XII, след първия въпрос за идентификацията на гроба на Петър, следва втори: намерени ли са костите на Петър?
Така започва една от най-завладяващите истории в областта на археологията и главният герой е една жена, родена в началото на ХХ век, флорентински археолог и епиграф, Маргерита Гуардучи, на която се дължи и дешифрирането на графитите, и особено този, отнасящ се до Петър.
Разкопките в периода от 1939 до 1958 г., организирани от папа Пачели, откриха гроба на Петър, но под едикулата на Гай нямаше кости. „Беше открита и една кутия, поставена в ниша, издълбана в стената с графитите от неопределен период, но при всички случаи преди император Константин, който затвря едикулата в голямото мраморно ковчеже, украсено със скъпоценен червен порфир и което все още може да се види от параклиса „Капела Клементина“. Кутия, която трябва да е имала важно значение както заради присъщата й ценност, така и заради мястото, на което се е намирала. И четиримата изследователи написаха в официалния доклад, че тази кутия е намерена по същество празна“, отбелязва Фиоки Николай.
Около десет години по-късно, Маргерита Гуардучи, провеждайки детективско разследване, открива костите чрез свидетелството на един от работниците, участвали в разкопките през първите години от проучванията. Работникът твърдял, че в една дървена кутия в складовете имало кости, които били извадени по време на обичайната дейност по почистване, без знанието на четиримата археолози, отговарящи за проследяването на разкопките.
Беше направено антропологично изследване, което, макар и общо, ги приписва на зрял мъж, вероятно съвременник на Петър. Изследванията дори не дават точни резултати, но може да се каже, че са съвместими с тези на Апостола", заключава Фиоки Николай.
„Радостно съобщение“
По време на общата аудиенция на 26 юни 1968 г., свети Павел VI, припомняйки извършените проучвания, като същевременно заявява, че „изследванията, проверките, дискусиите и противоречията няма да бъдат изчерпани с това“, прави „радостно съобщение“: „Ние трябва бъдем още по-внимателни и ликуващи, когато имаме основание да вярваме, че малкото, но свещени тленни останки са на принца на апостолите, на Симон, син на Йона, на рибаря, наречен от Христос Петър, на този, който беше избран от Господ за основа на Неговата Църква и на когото Господ повери ключовете на Своето царство, с мисията да пасе и събира стадото си, изкупеното човечество, до окончателното му славно завръщане“.
Реликвите са дарени като символ на единството на Църквата
Върху бронзовия реликварий с девет костни фрагмента, принадлежал на папа Монтини и дарен през 2019 г. от папа Франциск на Константинополския патриарх по повод празника на Светите апостоли Петър и Павел, благоразумно е изписан глаголът putantur, което означава, че „те се смятат за принадлежащи на Петър“, отбелязва накрая професор Винченцо Фиоки Николай. Целият надпис всъщност гласи: Ex ossibus quae in Arcibasilicae Vaticanae hypogeo inventi Beati Petri Apostoli esse putantur, „От костите, намерени в криптата на Ватиканската базилика, за които се смята, че принадлежат на блажения апостол Петър».
Нишка, която не се прекъсва
Археологията е наука, която се стреми да се основава на доказателства, но именно изводите често успяват да реконструират историята. В случая с гроба и костите на Петър елементите, които се съсредоточават около пространството на Изповедта, възстановяват картина на истина, защото освен материалните следи, от решаващо значение е вярата. Вярата през вековете на хилядите и хиляди поклонници, папи и светци, всички те изтъкали нишката на паметта, правейки я неразрушима.
