Папата към гражданските власти: Европа се нуждае от Белгия, за да изгради мостове към мира
Светла Чалъкова - Ватикана
В обръщението си към гражданските власти през първия си пълен ден в Белгия, папа Франциск похвали Белгия като мост „между континента и Британските острови, между германско и френскоговорящите региони, между Южна и Северна Европа“.
Въпреки малкия си размер, каза той, Белгия е „мост, позволяващ съгласието да се разпространи и споровете да отслабват“.
Европа се нуждае от Белгия, продължи той, за да ѝ напомня за нейната история на народи и култури, катедрали и университети, но също и за по-мрачни периоди на война, колониализъм и експлоатация.
„Европа се нуждае от Белгия“, повтори папа Франциск, „за да продължи по пътя на мира и братството между своите народи“.
Светият отец напомни на присъстващите граждански лидери, че „мирът и хармонията никога не се печелят веднъж завинаги“, а по-скоро предполагат „задължение и мисия, които трябва да се изпълняват непрестанно, с голямо внимание и търпение“.
Ролята на Църквата
В обръщението си към гражданските лидери папа Франциск също подчерта ролята на Църквата в „помагането на всеки да се изправи пред предизвикателствата и трудностите, не с несериозен ентусиазъм или мрачен песимизъм, а със сигурността, че човечеството, обичано от Бог, не е предопределено да рухне в нищото, но е вечно призовано към доброто и мира”.
Той също така откровено призна, че Църквата, докато изпълнява своята мисия, трябва да признае „крехкостта и недостатъците на своите членове“ и „болезнените контра-свидетелства“, които се появяват в историята.
Папата отбеляза особено „трагичните проблеми на насилието над деца, което е бич в Църквата“, като същевременно подчерта твърдия ангажимент на Църквата да се справи с проблема „чрез изслушване и придружаване на онези, които са били ранени, и чрез прилагане на програма за превенция в целия свят”.
Папа Франциск също така припомни практиката на „принудителните осиновявания“, която беше разпространена в средата на ХХ век, като същевременно призна, че тя често се предприема с добри намерения.
По отношение на тези и други злини, които са се случвали в историята, папата се помоли Църквата винаги да намира в себе си силата да внася яснота и никога да не се съобразява с преобладаващата култура, дори когато културата използва, по манипулативен начин, ценности извлечени от Евангелието, извличайки от него неавтентични заключения, които причиняват страдание и изключване”.
Да се поучим от историята
Папа Франциск завърши изказването си с молитвата „лидерите на нациите, като гледат на Белгия и нейната история, да могат да се поучат от нея“.
Той отправи молитва политическите лидери да работят за мир и да съумеят „да избегнат опасността, позора и абсурда на войната“.
Светият отец завърши с нотка на надежда, като припомни мотото на посещението си „На път, с Надеждата“. В мотото „Надежда“ е с главна буква, каза той, точно за да покаже, че надеждата не е от второстепенно значение, а е „дар от Бог, който е положен в сърцата ни“.
„Бих искал да ви оставя със следното пожелание към вас и към всички, които живеят в Белгия“, каза той. „Нека винаги да просите този дар от Светия Дух и да го приемате, за да вървите заедно с надежда по пътя на живота и историята“.