Папата за мисията на университетите: да търсят истината, в услуга на човешкия прогрес

Тициана Кампизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

Да се разширяват границите на знанието! Не става дума за умножаване на понятията и теориите, а за превръщането на академичното и културно образование в жизненоважно пространство, което включва живота и говори на живота.

Папа Франциск оставя тази задача на преподавателите от католическия университет в Льовен, най-старият католически университет в света, основан с була на папа Мартин V на 9 декември 1425 г., разраснал се значително с течение на времето и който днес, стремейки се към научно развитие, ориентирано на международно ниво, има над 60 хиляди студенти и около 10 хиляди служители.

В университетската зала за промоции (Promotion Hall), папата се подписа в Почетната книга, в която написа: „нека този древен и голям университет винаги да подготвя умове и сърца, отворени към истината, способни да четат знаците на времето и посветени на благородни каузи на гражданския живот. Не забравяйте: реалността стои над идеята, целостта стои над отделната част, единството стои над конфликта, времето стои над пространството".

Университетите, прозорци, отворени към света

В словото си папата подчерта, че първата задача на университета е „да предложи цялостно образование, така че хората да получат необходимите инструменти за тълкуване на настоящето и планиране на бъдещето“, тъй като културната подготовка не трябва да бъде „самоцел“ и университетите не трябва „се превръщат в „катедрали в пустинята“, бидейки „по своята същност места, които задвижват нови идеи и стимули за живота и мисълта на човека, и за предизвикателствата на обществото“, и следователно „генериращи пространства“, тоест които създават „култура“, „идеи“ и насърчават „пламенността към търсене на истината, в услуга на човешкия прогрес“. Освен това, те трябва да бъдат „отворен прозорец към днешния свят“.

И в тази връзка искам искрено да ви кажа: благодаря! Благодаря ви, защото чрез разширяването на границите, вие ​​създадохте гостоприемно пространство за всички бежанци, които са принудени да напуснат земите си, сред хиляди несигурности, огромни неудобства и понякога жестоки страдания. Благодаря.

Културата в услуга на човечеството

Гледайки на настоящия момент, папата отбеляза, че „докато някои призовават за укрепване на границите“, университетската общност в Льовен „разшири“ границите, приемайки „хора, белязани от болката, за да им помогнат да се учат и да растат“.

Имаме нужда от това: култура, която да разширява границите, която да не е „сектантска“ – и вие не сте сектанти, благодаря – нито се поставя над другите, а напротив, тя е кваса на света, добър квас, който допринася за благото на човечеството. Тази задача, тази „най-голяма надежда“, е поверена на вас!

Умората на духа

Папата се спря преди всичко на съвременната реалност, където се появява „култура, белязана от отказа за търсене на истината“, изчезнала е „неспокойната пламенност за търсене“ и хората намират убежище „в комфорта на незначителната мисъл, драмата на незначителната мисъл”, и „в убеждението, че всичко е еднакво, едно и също, че всичко е относително”.

Това може да се нарече „умора на духа, която ни оставя с постоянна несигурност и липса на плам, сякаш е безполезно да търсим смисъл в реалност, която остава неразбираема“. На практика, това е „трагичното и мъчително състояние на човека от двадесети век“, каза папата, описано от Франц Кафка в някои герои от неговите произведения. И го нарича умора на духа, тъй като се оказва уморително да „търсиш истината", да „излезеш от самия себе си“, да „рискуваш", да „си задаваш въпроси" и затова става по-привлекателен един „повърхностен живот, който не си задава твърде много въпроси; по същия начин ние сме по-привлечени от една лесна, лека, удобна „вяра“, която никога не ни поставя под съмнение”.

Бездушният рационализъм

Франциск добави, че трябва също така да имаме предвид, че когато „говорим за истината, често изпадаме в рационалистично поведение“, което счита за вярно „само това, което можем да измерим и да преживеем, да докоснем, сякаш животът е сведен единствено до материята и на видимото". Това е „бездушният рационализъм“, в който рискуваме да изпаднем, предупреди папата. Защото „когато човекът е сведен само до материята, когато реалността е принудително вкарана в границите на видимото; когато разумът е само математически”, „лабораторен” разум, става така, че „удивлението изчезва, а когато липсва удивлението, не може да се мисли; удивлението е началото на философията, то е началото на мисълта, онова вътрешно учудване, което ни кара да търсим отвъд, да гледаме небето, да търсим в скритата истина, която съдържа основните въпроси: защо живея? какъв смисъл има моят живот?”.

Неспокойни търсачи на истината

Пред всичко това, папата отново призова да разширим собствените си граници, да гледаме нататък, да не се ограничаваме със собствена очертана реалност.

Нека помолим Бог да благослови нашата работа, в услуга на култура, способна да се справя с днешните предизвикателства. Светият Дух, който сме получили като дар, ни кара да творим, да отваряме пространствата на нашето мислене и нашите действия, до отвеждането ни към цялата истина.

Затова папата насърчи да бъдем „неспокойни търсачи на истината“, никога да не „угасяваме пламенността, за да не се поддаваме на леността на мисълта, която е много лоша болест“.

Накрая папата отправи допълнителна препоръка към преподавателите от университета в Льовен, а именно те да бъдат „главни действащи лица в създаването на култура на приобщаването, на състраданието, на вниманието към най-слабите и към големите предизвикателства на света, в който живеем“.