Папата: в църквата няма място за злоупотреби, злото трябва да се показва

Маня Кавалджиева – Ватикана

Остри думи, продиктувани от болката да се слушат свидетелства на претърпени злоупотреби, думи, които папа Франциск произнесе с голяма непоколебимост в проповедта си по време на литургията, отслужена на стадион „Крал Бодуен“ в Брюксел, последната среща от неговото 46-то апостолическо пътуване. Самият епископ на Рим каза това, като размишлява върху евангелския откъс от свети Марко (Мк. 9, 38-43.45.47-48), в който Исус предупреждава учениците за опасността от съблазън, тоест от възпрепятстване на пътя и нараняване на живота на малките. Дълбоки рани за „засегнатите деца, претърпели посегателства от онези, които би трябвало да се грижат за тях“, за „раните от болка и безпомощност преди всичко на жертвите, но също и на техните семейства и на общността“

Чух ги, почувствах страданието им на малтретирани и го повтарям тук: в Църквата има място за всички, всички, всички, но всички ще бъдем съдени и няма място за злоупотребата, няма място за прикриването на злоупотребите. Моля всички: не прикривайте злоупотребите! Моля епископите: не прикривайте злоупотребите! Осъждайте посегателите и помагайте им да се излекуват от тази болест на злоупотребата. Злото не трябва да се крие: злото трябва да се покаже, за да се знае, както направиха някои от потърпевшите и то със смелост. Нека се знае. А посегателят трябва да бъде съден. Да бъде съден посегателят, било той мирянин, свещеник или епископ: трябва да бъде съден.

Папата започна своята проповед по време на светата литургия с цитат от Евангелието на свети Марко: „А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето“. (Мк. 9, 42). Светият Отец направи размишлението си върху евангелския откъс през призмата на три ключови думи: откритост, единство и свидетелство.

Да изпълняваме мисията си със смирение, благодарност и радост

Светият Отец припомни, че всички кръстени са включени в мисията на Църквата не по силата на своите заслуги, а благодарение на Божията благодат, Неговото милосърдие и доверие, които, „въпреки нашите недостатъци и грехове, Той продължава да ни показва с бащинска любов, виждайки в нас това, което самите ние не можем да видим“.

Ако искаме да си сътрудничим, с открита и грижовна любов, в свободното действие на Духа, без да скандализираме или бъдем пречка за някого с нашата самонадеяност и твърдост, трябва да изпълняваме мисията си със смирение, благодарност и радост.

„Не трябва да се възмущаваме, а напротив, да се радваме на факта, че и другите могат да правят това, което ние правим, така че Божието царство да расте и всички да бъдем обединени в обятията на Отец един ден“, каза още папата.

Нищо не е трайно без любов

Папата отбеляза, че единственият път на живота е пътят на дара и любовта. Докато пътят на егоизма, от своя страна, създава само това, което изкушава хората – затвореност, стени и прегради, привързване към материалното и отдалечаване от Бога и братята.

Франциск призова Църквата в Белгия да помага на хората в трудни ситуации, включително на мигрантите без документи. Той ни насърчи да избягваме осъждане, алчност и дистанция от онези, които се нуждаят от подкрепа.

„Ако искаме да посеем бъдещето и на социално и икономическо ниво, за нас ще бъде полезно да основаваме решенията си на Евангелието на милосърдието. Иначе, колкото и величествени да изглеждат паметниците на нашия лукс, те винаги ще бъдат колоси, стоящи на глинени крака“.

Нека не се заблуждаваме: без любов нищо не трае, всичко изчезва, разпада се и ни оставя пленници на един мимолетен, празен и безсмислен живот, на един несолиден свят, който, въпреки фасадата, е загубил всякаква достоверност, защото е скандализирал малките.

Анна Исусова, пример за свидетелството, което Църквата изисква

Говорейки за важността на свидетелството, Франциск спомена примера на белгийските светци, по-специално Анна Исусова, чиято беатификация той извърши предишния ден. Папата припомни, че времето на тази блажена е белязано от болезнени скандали, вътре и извън християнската общност.

Въпреки това, тази монахиня и нейните сподвижници, чрез обикновен и беден живот, състоящ се от молитва, работа и благотворително служение, успяха да върнат толкова много хора към вярата, така че някой нарече общността на тези монахини „духовен магнит“.

Католическите общности могат да се превърнат в духовен магнит, ако изпълняваме мисията си със смирение, благодарност и радост, отбеляза още папата в обръщението си към белгийските католици.

Франциск подчерта, че Анна Исусова бе решила да не оставя след себе си писмените си послания, но че тя се е стремяла да приложи на практика всичко, което е научила, и с начина си на живот е допринесла Църквата да се изправи на крака във време на големи трудности.

„Нека с благодарност приемем примера на „женската святост“, който тя остави, деликатен и силен, съставен от откритост, единство и свидетелство. Нека се поверим на нейната молитва, нека наследим нейните добродетели и да обновим с нея готовността си да вървим заедно по стъпките на Господ“, завърши проповедта си Светият Отец.