Папата: Синодът, хармония между различията и знак за мир по време на война

Едоардо Джирибалди – Маня Кавалджиева – Ватикана

Документът е дар за целия Божи народ, в своето разнообразие на изразяване.  

С тези думи папа Франциск коментира „резултата от последните години, поне три, през които се вслушвахме в Божия народ“, при приключване на XVI-а редовна генерална асамблея на Синода. В заключителното си приветствие папата цитира мисли на Мадлен Делбрел, френска писателки и „мистичка от перифериите“, след което съобщава,  че не възнамерява да публикува апостолско насърчение, тъй като, казва той, окончателният документ съдържа „вече твърде конкретни указания“, за някои от които, с цел постигане на определен избор, с участието на цялата Църква, „е нужно време“.

Всички! Никой да не е изключен

Този документ е дар, който Франциск умножава по три. Дар за него, като епископ на Рим – „събирайки Божията църква в Синода, съзнавах, че имам нужда от вас, епископи и свидетели на синодалния път: благодаря!" – със задачата да „се вслушва“. Задължение, което се добавя към опазването и насърчаването на хармонията, разпространявана от Светия Дух в Църквата и в „отношенията между църквите, въпреки всичките трудности, напреженията, разделенията, които бележат нейния път към пълното проявление на Царството Божие“. Трапеза, както ни призовава да си я представяме пророк Исая, достъпна за „всички, с надеждата, че никой няма да липсва“, казва папата.

Всички, всички, всички! Никой да не е изключен, всички. И ключовата дума е тази: „хармония“. Това, което прави Светият Дух, първото силно проявление сутринта на Петдесетница, е да хармонизира всички тези различия, всички езици, всички неща. Хармония. На това учи Вторият Ватикански събор, когато казва, че Църквата е „като тайнство“: тя е знак и инструмент за очакването на Бог, който вече е сложил трапезата и чака.

Да не се издигат стени

Шепотът от „думи на любов“, които Божията благодат влива чрез „своя Дух“ в сърцето на всеки един, трябва да се засили, „без да се издигат стени“, като се избягват поведения на „разпределители на Благодатта, които си присвояват съкровището, като връзват ръцете на Милосърдния Бог".

Колко вреда причиняват жените и мъжете в Църквата, когато издигат стени, колко вреда! Всички, всички, всички!

Строгостта е грях

„Преди всичко, не бъди строг“, беше едно от насърченията на „мистичката от периферията“, Мадлен Делбрел, френската поетеса и писателка, която папата цитира с „някои от нейните стихове, които са молитва“. Папата добавя извън написания текст: „строгостта е грях, това е грях, който много пъти обладава духовниците, богопосветените мъже и жени“.

Защото мисля, че на теб може би ти е писнало от хората, които винаги казват, че ти служат, но с поведението на лидер [...] Остави да живеем живота си, не като игра на шах, където всичко е изчислено, не като съревнование, в което всичко е трудно, не като теорема, която се мъчим да разберем, а като безкраен празник, където срещата ти се подновява, като танц в прегръдките на твоята грация, в музиката, която изпълва вселената с любов.

Конкретни указания към народите по земята

Поезия, която служи за фон на окончателния документ и на неговите указания, вече „твърде конкретни“ и „ръководство за мисията на църквите, в различните континенти, в различните контексти“, до такава степен, че папата съобщава,  че не възнамерява да публикува пост-синодално апостолско насърчение: „достатъчно е това, което одобрихме“.

С това искам да призная стойността на извършения синодален път, който, чрез този Документ, предавам на светия Божи народ.

Да се конкретизира „съжителството на различията"

Текст, който призовава да се придаде „истинска форма на съжителството между различията“, насърчавайки към свидетелство за мир „в това време на война“, отбелязва Франциск и добавя, че за някои аспекти, разгледани и обсъдени по време на асамблеята, „е нужно време", за да се „стигне до избор, който да включва цялата Църква". Това не означава „отлагане до безкрай на решенията“, а да се отговори на „синодалния начин на действие“, при който слушане, разпознаване и вземане на решения са придружени от моменти на пауза, мълчание и молитва.

Това е начин на действие, който научаваме заедно, постепенно. Светият Дух ни призовава и ни подкрепя в това научаване, което трябва да разбираме като процес на обръщане.

Стойността на конкретното свидетелство

Франциск разширява гледната точка за „дара“ към „целия Божии народ“. Ако е „очевидно“, че „не всички“ ще прочетат Документа, измерението на живо свидетелство на текста, за да го направи „достъпен в местните църкви“, придобива още по-голямо значение. Без него, отбелязва папата, „преживеният опит ще загуби голяма част от своята стойност“.

Да вървим заедно е възможно

И накрая, ценностите, извлечени от Асамблеята, не могат да бъдат запазени „само за нас“.

Това, което преживяхме, е дар, който не можем да държим само за себе си. Подтикът, който идва от това преживяване, чието отражение е Документът, ни дава смелостта да свидетелстваме, че е възможно да вървим заедно в различието, без да се осъждаме един друг.

От думите към делата

Накрая, папата насърчава да се прочете трактата на Свети Василий за Светия Дух, който е хармонията. Насилие, бедност, безразличие, са някои от бичовете, които посочва и подчертава Светият Отец. „Заедно“, добавя той, „с надеждата, която не разочарова“ и „обединени в Божията любов, навлязла в сърцата ни“, ще бъде възможно „не само да мечтаем за мира, но и да се ангажираме с всичките си сили, дори без да говорим толкова много за синодалността“, за да може тя „да се постигне чрез процесите на вслушване, диалог и помирение“.

Синодалната църква, за мисията си, сега се нуждае споделените думи да бъдат придружени от делата.